Добро утро на всички!

Казвам се Ивелин Михайлов и днес малко искам да поговорим за труда — защо е нужно да го полагаме и какво става, ако спрем да полагаме труд, ние и хората около нас.

Откъде ми дойде идеята за това видео? Един мой приятел, говорихме с него сутринта, каза, че трябва да отиде на лекар, защото го боли крака. Но те, лекарите в даденото населено място, за нищо не ставали и няма да му отговорят какво точно се случва. Но каза, че трябва да отиде и спомена, че е лоша работата с лекарите.

Тогава се замислих. Този мой приятел е долу-горе на моите години. Времето си го изкарва в развитие върху себе си — това, в което той да е в хармония, а не това, с което може да е полезен на другите. Стъпка по стъпка някои неща прави, точно както ги правят и повечето лекари - между другото. И се замислих, че всъщност хората на моите години не искат да работят, а тези които са по-малки — въобще не искат да работят.

Как въобще можем да изискваме от един лекар да бъде добър, като на 43 години той тепърва трябва да започне да работи, а той, също като останалите хора, не иска вече да работи, иска друго да прави - да работи върху себе си, да почива. Не иска да извършва ежедневните дейности и неща, за които е предназначен. И се замислих, как във всяка една професия хората действително не искат да работят. Тяхното желание не е да станат по-добри, да вникнат в същността на професията, не е това, което правят, да им харесва. А това, което правят повечето хора, е гледат да изкарат пари, които са за кредита, за разни неща, които искат да направят, да отидат на почивка. Но основната им цел е максимално бързо да се пенсионират.

Само че на един лекар му трябва много време, за да се научи. Той долу-горе на 43 години тъкмо започва да навлиза в професията и ако този лекар на тази възраст трябва да е пенсионер, както повечето хора искат, то тогава ние никога няма да стигнем ниво, в което да имаме лекари, които дълбоко да разбират същността на нещата. От една страна говорим за лекари, от друга — ако говорим за зъболекари, за хора, които са в областта на науката — те тъкмо са разбрали основите на науката. Защото един човек, за да може да промени, да разчупи по-скоро оковите на познанието за момента и да навлезе отвъд него, трябва да стане маниак, фанатик на дадената тема. Иначе няма как да ги разчупи, следователно, няма как да намери начин как човечеството да се придвижи напред.

Същият този мой приятел казва, че всичко е суета и че на човек му трябва малко. Да, на човек наистина му трябва много малко за живота - истински хора и неща, за които е готов да умре. А то това е безплатно. Но това, което му трябва на един човек в живота, е цел и мисия — да има нещо, което да прави и нещо, за което е готов да умре. Едва тогава ще се чувства пълноценен. Единственият  шанс да бъде щастлив, е да намери работа, която иска да работи до края на живота си, а не да спре и да има желание да почива.

Защото това, което забелязвам е, че хората на моята възраст, които са започнали повече да почиват, мога да ги нарека с една дума - чичковци, които отиват лека-полека към дядовци. Те са вече в първата фаза на стареенето. Чичко — човек, който вътрешно е загубил пламъка за живот и да прави по-различни неща.

Ако човечеството живееше простичко. Нали, ако всички сме вегани и живеем само в мир и хармония с природата, ще дойде един момент, в който дали слънцето или някой метеорит — ще ни изтрият от земята. Наука и прогрес трябва да има. Дали се използват за социални медии, почивчица някъде, желание как да се заработват пари, без да се влагат много усилия, за да бъде човек по-тарикат, това е друго – означава, че науката се използва неправилно.

Ние наистина трябва да бъдем по-скромни в желанията си, как да почиваме и какви придобивки да имаме, (които в действителност не ни трябват), да бъдем същевременно нетърпеливи и непримирими в работата си и в това, което работим и това, което много ни харесва. Хубаво е да си намерим работа, която много ни харесва - тогава ще бъдем живи и дейни до сетния си миг.

Работя с много учени, които обичат работата си. Не са хора, които имат много пари, но са хора, които обичат работата си и са много добри специалисти. И на 80 години те са наистина много щастливи хора и има какво да правят постоянно.

Има и обратното: ако човек на 80 години само стои и философства за другите хора какво трябва да правят и как да живеят правилно, сигурен съм, че няма да им хареса животът.

Така че недейте да гледате как да бягате от работата, а гледайте да намерите работата, от която да не ви се бяга до края на живота. Просто бъдете непримирими да намерите работа, в която може да се развивате до края на живота си, може да я работите и толкова много да ви харесва, че да не искате да почивате. 

Това беше от мен. 

Пожелавам на всички хубава и успешна седмица и повече работни моменти!