В следващите редове се засяга темата за завистта и как тя убива хората и им помага да бъдат упралявани.

Идеята за разискването на темата идва от създаването на мега проекта Исторически парк и нападките срещу него.

Защо се получава завистта?
Исторически парк е идея, осъществена благодарение на много години труд и планиране. Идея на един привидно обикновен човек от град Горна Оряховица, който не е сред общността на ,,богатите”, а е постигнал всичко в живота си с постоянство, много усилия и вяра. Човек, който успява да постигне предприемаческите си цели не с наследствени пари, а с пари, изкарани с много пот, ограничения и истинска отдаденост.

В очите на хората има изградени стереотипи на мислене.
Повечето смятат себе си за добри, но не успяват в живота. Принудени са да живеят  живот, който не искат. Това ги потиква да мислят, че причината не е в тях, а в света извън тях. Обвиняват държавата за неуспеха си и  заобикалящата ги среда.
Но хората остават нереализирани и нещастни само заради начина си на мислене. Защото смятат, че заслужават да получат, че са специални и задължително някой трябва да се отнесе към тях като такива. Смятат се за умни и превъзхождащи, но идеите им остават нереализирани.

Исторически парк е проект, даващ доказателство, че причината за успеха на един човек не зависи от външните фактори, а от самия него.
Как може един средностатистически човек да направи това, а друг не?
- Не може, защото не е излязъл от себе си.

Защо е важно това?
В днешно време се втълпява информация в главите на хората, че успяват само онези, които мислят и действат егоистично. Тези, които забогатяват на гърба на чуждото нещастие - тарикатите.
За тях става все по-трудно да повярват, че обикновения човек може да създаде мащабен проект като Исторически парк, без да е ограбил хората, без да е създал пирамида и без да е сторил каквото и да е зло. Трудно им е да повярват, че това е проект, създаден с общи усилия на хора, вярващи в идеята и бъдещето на проекта, даващ много за туризма на държавата ни и съхранението на българската история. 

Тук идва въпросът:
Щом държавата има изградена система за управлението на данъците ни (въпреки че тази система очевидно не работи), тогава защо и ние не можем да създадем система, чрез която хората да решат, че дадено нещо е полезно за тях и искат доброволно да дадат и инвестират парите си?

Дребните и завистливи хора са много наранени. Те нямат желание да променят себе си, искат светът да се нагоди по тях. Това ги подтиква да търсят информация, с която да докажат, че са прави, дори и да не са.
Те смятат, че щом човек успее в дадено направление, но не е от тарикатите, то задължително е мошеник и трябва да бъде изобличен пред света.
Такива хора нямат придобити качества и умения, но обществото избира да им вярва. В техните очи обикновеният човек не може да успее почтено.

Затова на повечето хора им се струва нереално, че Исторически парк може да бъде направен с обединените усилия на много обединени от идеята хора. Защото завистниците изключват възможността, че някой може да създаде нещо от сърце, което изключва да има добро в света. За тях в такава ситуация задължително има нередности, които трябва да бъдат изобличени. Те са толкова обработвани, че не вярват някой да направи добро на база качества, умения и ежедневен труд.

Завистта е един от най-опасните грехове, използващ се като инструмент за контрол на статуквото в момента.

Аз не търся вината за моя лош живот в политиката и за хората, които искат промяна, не е нормално да го правят. Те трябва да изкоренят завистта от себе си и да повярват в доброто. Да търсят организации, чиито ценности и действия са насочени към развитие. Защото щом те могат, всеки може!

Не търсете лошото!
Единственият шанс хората да са силни е постоянното каляване и упоритост. Това наслагване на мислене, че човек е успял само ако е недоброжелател, ще ви отведе в неблагоприятна за вас реалност.

Търсете хора с вяра и премахнете завистта, спираща развитието на вашия божествен потенциал!