Днес искам да поговорим малко за реалните дела и забогатяването чрез подобряване на средата и живота на околните - колко са различни от забогатяването на хората, които са в обратната посока, които гледат да забогатеят чрез спекула, които са наследствени богаташи или, които гледат бързия начин на забогатяване. 

Две неща ми направиха впечатление тази сутрин, докато преглеждах новини. Видях, че едно момче - 24-годишно, син на милиардер и топмодел, се е самоубило от свръхдоза. Защо го прави един човек това при положение, че има много средства? Нали мечтата на живота - да стои, на повечето хора е да стои, да не прави нещо. Ами направило го е, защото няма какво да прави, чувства се безполезно.  В един момент човек започва да усеща липсата на смисъл в живота. И тогава наркотиците са това нещо, което по принцип го дава работата, отдадеността, емоцията от постигането на някакви цели, от непредвидимостта, от трудностите, с които трябва да се сблъска един човек, от адреналин, който идва. После от удовлетворението от уроците, които човек си извлича и, ако всичкото това на един човек бъде отнето и му бъдат дадени пари, то тогава може да кажем, че на него му отнемаме и живота. 

Второто нещо, което ми направи впечатление във Facebook. Има един българин Анди Фридман, който си публикува дневник на живота в Австралия. Той е българин, който е емигрирал в Австралия и се занимава с финансови пазари. Първо искам да кажа, че този човек е достигнал до мъдрост за нещата, за които разсъждава правилно:  за свобода, за това, че човек трябва на всяка цена да намери начин как той да се оправи, а не да разчита, че някой друг ще го оправи. Че в живота е така устроено, че един човек може да разчита само на себе си. И винаги за богатите хора, за тези, които са по-успели, изградили са си по-добър живот, животът е по-добър  (като казвам богатите – това са тези, които са успели да го изградят, а не тези, които са го получили в наследство), отколкото за бедния. 

И тук стигаме до неговия случай. Тези неща ги е разбрал, но има и други неща, които и досега не е разбрал и то е, че трябва да работи за нещо, което дългосрочно да оправя света. Говорили  сме преди, че ако приемем света за хармоничен… той не оправя света, по-скоро човешкия свят да оправя, защото другият свят няма нужда от оправяне - той си върви по един или друг начин..  Но това, което се случва, това, което той не е разбрал, че, за да може един  човек да е щастлив, ( защото той е на 65 години, фалирале в Австралия, сега Ковид-пандемия, но той  цял живот се е занимавал с борси), може и да има 100, 200, 300 хиляди долара. Но когато играеш на борси, играеш в спекула и е възможно да ги загубиш и за един ден, защото ти нямаш плавни потоци.

Не знам какъв му е точно случаят и колко, но е загубил парите си и живее в пустошта. Напада го бездомник. Полицията по никакъв начин не му помага. Както е в Австралия, така е и в България. Полицията не винаги е тук, за да ни пази, а по-често е като инструмент на властта. И, в крайна сметка, всяка сутрин той пише, как отново и отново пробва да стъпи на крака, чрез борсовите пазари, но те все го удрят. И това нещо, което виждам (и от неговите публикации, от начина, по който се чувства, защото той споделя мислите си) е, че човекът още не е осъзнал, че начинът му на работа, спекулативният, вярата, че той трябва да вземе пари отнякъде, е нещото, което го e оставило  без приятели, без семейство, без пари, без бъдеще, без настоящия, без нещо, което да го зареди и да го накара да помисли: "Имам за какво да се боря. Имам за какво да отида да свърша нещо."  Защото човек може да е свободен и без да има пари. Човек с умения е ценен навсякъде и то, като казвам умения, приложими в обществото. Това е много важно, защото умения имаме всички в една или друга посока. И знам, че много хора се оплакват, че едни вземат повече, други по-малко пари.

Но ето едно отклонение: ние продаваме книги, като идеята е да образоват хората, които  после да прилагат прочетеното. Много малко хора купуват книгите и решават да четат с оправданието "Нямам време, нямам пари". Второто,  още по-малко се решават да ги прилагат. 

И това, което Анди не е разбрал, това е един пример. А аз съм много благодарен за нещата, които споделя. Защото един човек може да види така живота на друг човек, който е тръгнал по даден път, защото човекът е интелигентен, над средното. Не е някакъв, който да е неразумен, да харчи, да използва наркотици, алкохол или друго. Напротив, това е един абсолютно  пестелив и разумен човек. Много по-разумен и пестелив от днешната младеж, която иска да отиде на kitesurf, на дискотека, на почивка някъде, или това е човек, който всъщност има някакво уважение към средствата. Но, въпреки всичко, този път води до катастрофа и до безмислие в живота в края си. Може и по средата да стане, може още отначало да е такъв, но най-лошото нещо е човек накрая да изпита съжаление за живота си. Това е най-голямото наказание и това е адът на земята. 

Затова моят съвет към хората е да влагат усилия само в дейности, които са общополезни за настоящето и бъдещето поколение. Да се научат да мислят, както в шаха няколко стъпки напред, докъде би довело това и по какъв начин се отразява на околната среда. Тези разсъждения, ако един човек ги има и неусетно започне да прави правилните действия, той ще види как животът му се нарежда.

Имам един приятел, който учи богословие в момента и открива, когато спазва правилните закони в живота, или правилния ред, колко лесно се нарежда и колко по-щастлив е. Няма да говорим само в пари, а ще го говорим в избухвания, в неудовлетворение.  Преди пет години, когато отново започнах да комуникирам с него, той беше много недоволен човек и много се оплакваше от света, чувстваше се като жертва. Сега, когато след четене на книги, изучаване вече и на Библията, нещата, които прави, са го накарали да разбере, че той е господар на живота си: да бъде много по-спокоен, много по-хармоничен, много по-конструктивен  и винаги да знае какво трябва да направи, а не при всяка промяна на околната среда да се притеснява. 

Това е нещото, което исках да споделя с вас и да отправя един апел към тези, които искат да чуят. Защо казвам към тези, които искат да чуят? Защото тези, които не искат, естествено нека да спазват други неща. Но тези, които искат да чуят, могат това нещо да си го отбележат и да променят нещо в живота си. 

Желая на всички приятна и успешна седмица!