Добро утро на всички!

Казвам се Ивелин Михайлов и днес ще поговорим малко за това как предизвикваме съдбата и как предизвикваме това, от което най-много се страхуваме. Това ми се е случвало много пъти в живота, наблюдавал съм го и отстрани – при други хора и виждам как много често, без да искаме, сами предизвикваме това, от което най-много се страхуваме.

Спомням си един случай, който беше при мен преди около 10-ина години, да кажем 8-9 години, нещо подобно. Имах един съдружник, който най-много се страхуваше да не се разделим по някакъв начин. Тогава това, което той правеше, е постоянно да прави някакви номера. Може би, аз така си го обяснявам, че чрез номерата той си тестваше, доколко аз съм склонен да тръгна да говоря нещо с него и доколко той е ценен за мен. Обаче това го правеше постоянно. В началото, когато започнем да работим с даден човек, аз го приемам за близък. Когато един човек започне да прави различни номера, аз си мисля, че той не ме разбира и трябва да подобря комуникацията си с него и работя, обяснявам на този човек, придвижваме нещата в някаква посока. Но, когато той започне да го прави системно, тогава се вижда, че (в един момент все едно го приемаш) човекът е такъв. Започне ли да ти дотежава това, в един момент си казваш: "Абе, ей! Независимо от това, че нали сте си близки, защото сте приели някаква форма на сътрудничество,  независимо от неудобствата, които ще има една раздяла, знаеш ли, по-добре е да се разделя с този човек, да нямам повече бизнес отношения, защото много ме натоварва."

Това същото го видях - сега ми се случи, съвсем наскоро, отново с бизнес партньор. Седнах, изчислих си отношенията с него и просто виждам, че той взема много добри печалби от нашето сътрудничество. В един момент, става така, че този човек го е страх постоянно да не загуби този доход, който той си има от нашето сътрудничество, от нашето партньорство. Ползвайки услугите на някого, аз му плащам по някаква цена. И това, което се случи, че той постоянно държи сметка, иска да говорим повече, да изясняваме определени неща, което на мен ми отнема време. А на мен ми е много нужно да имам повече време, за да мога да си свършвам нещата и когато трябва да говоря с един човек постоянно и нещо да се обясняваме и да провеждаме по-дълги разговори, на мен ми става много трудно, защото не мога да си извърша другите дейности. В един момент на мен ми става много неудобно и неприятно да работя с човека, дори започвам да изпитвам напрежение, когато трябва да му вдигам телефона, защото разговорите се проточват, отиват в съвсем друга посока, не са делови, не са в посоката, в която искам да ги проведем — нещо конкретно, ако има за решаване, да го решаваме, в другото време човек  трябва да си изпълняваме задачите.  Отново се случва така, че с този човек се разделяме, поради причината, че той сам го предизвиква. Аз преди дори не съм мислил, че тази услуга ще я заменям с някоя друга.

 Същото нещо съм го забелязал и при жените — ако се чувстват с по-малко внимание от мъжката страна към тях. Вместо да помислят какво могат да направят те от своя страна, за да подобрят отношенията, това, което правят, е да започнат да се цупят. Това много съм го виждал. Имал съм много приятели, на които жена им постоянно мрънка, постоянно недоволства. Тя недоволства, за да може, може би в някакъв момент, той да и обърне внимание. Обаче това, което се получава, го виждам — той става резистентен, винаги е мил и уважителен с нея. Прави неща, с които да я накара да се чувства добре. Примерно, много често ходят по почивки, излизат някъде на ресторантче или правят нещо с цел тя да е доволна — прави й някое подаръче, но, в действителност, той се е отдалечил и неусетно може да мине към друга връзка. И тогава се получава негативният ефект. Вместо жената да постигне нейното, като се разсърди и тропне с крак, за да й обърне човекът внимание, той е отишъл другаде.

Общо взето, това го наблюдавам навсякъде в живота. Когато човек се страхува от нещо, без да иска, той го предизвиква. Това е странен парадокс, но си го обяснявам така: когато гледаме нещо и сме се вторачили в него, то не може да ни излезе от съзнанието и, без да искаме, правим стъпки в тази посока.  

Ако ви е страх от нещо, по-добре преборете страха си, седнете и си го разяснете за себе си, но недейте ръчка в тази посока, защото това, което ще се случи, е това, от което най се страхувате и най не искате.

Каквото и да стане, ще стане. Най-важното е вие да продължите да си работите във вашите посоки. Ще видите, че нещата, от които уж се страхувате,  то всъщност няма смисъл да се страхувате и те ще си вървят плавно в посоката, в която са си вървели, а вие ще успеете да надградите и още нещо да направите. Защото, мислейки само в една посока, тази, от която ви е страх, вие неусетно я предизвиквате.

Това беше от мен.

Желая на всички приятна и успешна седмица!