Казвам се Ивелин Михайлов.

Това видео го кръстих „За патките и хората”, защото ще ви разкажа една история, която е действителна и ме накара да се замисля и за хората —  въобще за нас  и начина, по който живеем. Ето, ще ви покажа патенца, които имаме тук на „Исторически парк”. Това са такива малки, много готини патенца, с които преди време… споразумението е такова — ние им  подрязваме крилата и те не мога да летят поне една година. Пускаме ги в хубава за тях среда, плуват си, храним ги, защитени са… огради, хищници — няма кой да ги хване.

Радват нас, радват посетителите. Така направихме една симбиоза с патенцата, при която ние… разчитат…

И се появява хищник. Защо без да разберем? Понеже не си броим патетата всеки ден, защото всичко си вървеше нормално. Без да разберем, се появява хищник. Както имаше патета, които да мътят… първо едно… от различни места, така патетата намалели. Започнахме да търсим патетата. В един момент вече е късно… започваме да правим вече… стратегии как да ги опазим.

Но докато правим стратегии ден след ден, общо 25 патета от общо 40 загинаха. Изпълнихме нашата част на задълженията, но след като две трети от патенцата загинаха.

Днес се намираме в една ситуация, в която има… нали, това се пускани такива тиражирани новини. Трябва да има стаден имунитет, всички трябва да го изкараме. Давайте да излезем, икономиката… и виждам, че отнасят се с нас по един начин, по който, за съжаление, както  и ние към патенцата. Ние имаме споразумение — дали сме свободата си, а от тях искаме те да вземат важни решения за нас… постоянно се… Дори да има имунитет от един, те остават много други, от които няма имунитет.

Ако един човек постоянно  боледува,  все някога ще хване болест, която да бъде смъртоносна за него. Което означава, че политиците много не знаят какво да правят... и управляващи в света, а това което се опитват да направят… чрез редица човешки жертви да тестват доколко и какво представлява този вирус. Защото никой не знае какво представлява. За да се направи ваксина (което засега се вижда невъзможно),  второто е или да се намери — трябват минимум…,  като през това време ще се научи повече за този вирус само и единствено чрез заболели хора. Да видим дали тези хора умират, какви са последствията от вируса и по какъв начин ние трябва да подтикнем определени хора да отидат да се заразят. Да бъдат смели в  името на останалите.

Въпросът е дали тези хора го знаят, дали го правят с такава цел и дали споразумението не е така направено, че в крайна сметка ние да не сме доволни от крайния резултат. Тук виждам огромна прилика между патетата и хората, защото хората са като тези патенца тук в езерото — доверили са се на някой, оставили са изцяло живота си в неговите ръце или в някаква система. Но тази система това, което прави, е само и единствено…

Ето ги, как си плуват спокойно патенцата — те въобще не се притесняват, но не притеснявайки се две трети от тях загинаха. Ние, хората, по същия начин живеем с ясната мисъл, че политиците или управляващите в целия свят знаят какво ще се случи. Странното тук е, че те не знаят какво ще се случи. Може да се научи как да се действа само и единствено, ако има достатъчно хора —  на база на техния живот, тяхната смърт, болести, тяхната тъга, разбити семейства, да се научи какво представлява този вирус, защо работи по този начин и какво може да направим- каква е стратегията ние да противодействаме. В случая ние успяхме да спасим една трета от патенцата.

Имам един приятел, който е гледал пиленца по същия начин и лисица му ги изяла абсолютно всичките. Той абсолютно нищо не е направил, малко по-страхлив е и се е примирил със съдбата на своите… патенцата или пиленцата в човешка ферма, която това, което да правят… да бъдем жертва в името, в тяхно име да оцеляват, да се развиват, да са добре,  да са проспериращи.

Трябва малко повече да започнем да мислим, малко повече да бъдем действащи и ние да носим отговорност за нашия живот. Да се събираме в общности, които са по-малки от сегашната. Защото сегашните общности ( дали е световна, дали е национална, не мога да кажа, че по някакъв начин имаме обща цел), по-скоро те съществуват по инерция — те нямат причина толкова за съществуването си. Да се събираме в общности, в които виждаме общ смисъл и обща цел. Тогава ние няма да бъдем жертва, няма да бъдем експерименталните обекти, а това, което ще бъдем… хора, на които съдбата им зависи от тях. Хора, които сами определят как  да живеят и как да умрат. Този отказ от мислене, отказ от вземане на решения в живота ни и всъщност е нещото, което в кризисна ситуация… ние ще бъдем жертвените патенца, които ще дадат своят живот в името на всички останали, които ще оцелеят.

Помислете върху това и действайте, не както ви кажат тълпата и управляващите, а както ви каже съзнанието.

Това беше от мен. Желая на всички приятен и успешен ден, и се пазете в тези трудни времена.