Войната чука на вратата на България

0
В полза на обществото

Светът е изправен пред трета световна война, а дори е възможно да е влязъл вече в нея. Въпросът, който стои пред България, е какво да направи в този момент. Нека да уточним какво означава световна война, кои държави участват в нея, какви са целите им и как една страна може да бъде въвлечена в такъв мащабен конфликт.

Войните се водят или между отделни държави, или между коалиции, които гонят някакви свои интереси. Дори когато са между отделни държави, в повечето случаи се намесват и такива, които преследват свои цели. В световните войни има сдружаване на държави от всички части на света срещу други, затова се наричат световни, защото обхващат целия свят. При военните действия е важно да се постигне предимство, което да даде по-голям шанс на едната или другата коалиция да победи. Винаги сблъсъкът се подготвя от центрове, които привличат на своя страна други държави, като им обещават определени привилегии след приключване на конфликта. Да си го онагледим като гигантска баница, която се разделя предварително, и участващите в тази война вземат съответните парчета, ако победят, като това е мотивът им да се включат. Много е важно да уточним, че воюващите държави не нападат неутрални страни. И за да го разберем по-ясно, е необходимо да си представим групов бой между агитки. Всичките усилия на участващите са насочени да се бият помежду си. Ако започнат да налагат случайни минувачи, първо, ще разпокъсат силите си и гарантирано другата агитка ще победи, и второ, ще направят от противниците си свои врагове, а може да провокират и други минувачи да се включат срещу тях, защото ще ги припознаят като заплаха.

Същото нещо се получава и в световните войни. Когато една държава е неутрална, двата воюващи съюза се стремят да я привлекат на своя страна, от което тя може да има само икономически ползи. Най-важното е да не започне да клони нито към едната, нито към другата страна в конфликта.

Да погледнем каква е ситуацията в момента за България. Ние сме държава, която беше втората по сила армия във Варшавския договор след тази на СССР. След разпада на съюза ние бяхме принудени да унищожим армията си и да нарежем въоръжението си. Причината за това е, че западните държави искаха да са сигурни, че при евентуален бъдещ конфликт ние няма да заемем страната на Русия. Забележете – изискаха от нас да унищожим отбранителната си способност, като в замяна не получихме нищо – акт на лоша договорка от страна на нашите ръководители тогава. Вече дали договорката е лоша поради некадърност, или е лоша, защото на управляващите им е платено да се случи така, не можем да кажем, освен ако някой не ни предостави безспорни доказателства в едната или другата посока. После ни поставиха условия, за да влезем в ЕС и НАТО – да унищожим енергетиката си, да унищожим производствените възможности на българските предприятия и да унищожим земеделието си. Изиска се промяна на образователната система в посока неграмотност на бъдещите поколения. Унищожи се и възможността да се създават български ръководни кадри, защото нямаше компании или организации, които да са с независима насоченост, а се създадоха само такива, които да работят на ишлеме за западната икономика. България беше тотално зависима от западния свят, а не беше изградена като зависима страна. През това време се видя, че на Запад винаги най-репресирани бяха българските работници, защото там имаме статут на второ качество хора. Защо го пиша това? Защото само делата показват каква роля има България в стратегията на САЩ и ЕС.

Сега сме 2022 година, какво показват фактите? От 9 милиона население сме се стопили до 6,5 млн. души. Реалните ни въоръжени сили са около 9000 бойци, като полицията, която е репресивен орган на властта, а не институция, която защитава народа, е над 20 000 души. Това означава, че се превръщаме в стадо, което изхранва близо три пъти повече хора, които го принуждават със сила, спрямо тези, които биха го защитили. Икономиката ни изцяло е зависима от подаянията, които получаваме от ЕС и САЩ, и по този начин, за да се храним, ние ще сме принудени да изпълняваме безпрекословно заповеди от тези, които дават парите. Образованието ни е сринато, себеуважението и вярата в собствените сили също. Няма бизнесмени, които да искат да се конкурират на световно ниво и поради тази причина да се грижат за България, а това води до липса на партии, които да защитават националния интерес, защото партиите се движат спрямо интересите на кръговете, които стоят зад тях, а за съжаление българските олигарси се издържат от европейски или американски средства. Така се получава, че партиите нямат друг вариант за действие освен да подкрепят нарежданията от ЕС и САЩ.

В цялата картина виждаме, че ние сме разглеждани като територия и население, което е сведено до положение на тълпа, а не на мислещи индивиди, които да са важни за правилното функциониране на западния свят. Вземайки предвид това, да погледнем нашите партньори в НАТО и ЕС какво са планирали за нас като участие в развиващата се война. След като нямаме модерно оръжие и специализирана армия, то явно България е предвидена като донор на хора, които да умират на бойното поле, и като територия, на която да се водят бойни действия. Тук много мъже ще кажат: „Те само да ми дадат оръжие и ще видят как ще стрелям срещу тях”, което е много наивно. Как ще протече мобилизационният процес? Първо ще кажат, че проверяват мобилизационните способности на България. Ще съберат хората в лагери, за да им раздадат дрехи и да проверят колко оръжие ще е нужно, за да се оборудват напълно. След като хората са събрани на указаните места, ще им се каже, че е необходима малка подготовка. Тук мобилизираните ще си рекат, че няма смисъл да се противят срещу една „малка подготовка“. После обаче следва назначаването на тези формирования по огневи точки. Тук някой ще се изправи, ще вземе автомата и… ще бъде застрелян от професионалните американски формирования, които са в България. Да, те са малко, за да водят бойни действия, но са достатъчно, за да стоят и да пазят някой от редиците на българската войска да не дезертира. Те са обучени, въоръжени, единни, мотивирани да убият предателя, който не иска да отиде и да умре на бойното поле вместо тях, защото, ако не отидат нашите мъже, ще трябва да умират те, а никой не изгаря от желание това да се случи. Нашите ще гинат на първа бойна линия, а американските части ще пазят да не би някой български войник да размисли и да тръгне да търси сметка от управниците ни.

Сигурен съм, че това ще се стори невероятно на повечето българи, но нека се позаинтересуват внимателно какво се случва в Украйна. Зад наборните войници стоят нацистките батальони „Азов“, „Айдар“, „Кракен“, както и полски наемници, които се грижат наборните войници да не се върнат назад. Никого не го е грижа колко украинци ще загинат, защото целта е войната да се спечели, а не да се броят жертвите. Понеже от западните държави никой няма да тръгне да мре, е необходимо да има пушечно месо, което да се изправи срещу руснаците. Когато започнат да свършват украинците, ще дойде ред на българи, румънци, поляци и словенци. Тези народи са най-подходящи да бъдат обречени, защото хората на Запад няма да отронят и една сълза за тях. От всички тях пък най-приемливи за жертване сме българите. Все пак сме една култура, една азбука, една религия и почти един език с руснаците и с нас ще изчезне завинаги този свят, който вече и без това е забранен. След като започнат да гинат мнозина наши войници, ще има причина част от войната при нужда да се пренесе на наша територия, където вече ще умират и бедстват жените, децата и старците в България.

Много хора се питат: Защо българските политици допускат това? Не виждат ли какво става? Малко по-горе дадох отговор на тези въпроси. Виждат и на 100% знаят защо са сложени във властта и каква е тяхната роля. Самите те са хора с много ниска самооценка и смятат, че щом са некадърни да оцелеят сами в света, то това е валидно за целия български народ. Те могат да имат пари само ако им ги дават от Запад под формата на еврофондове и средства, които отпускат американските фондации. Тези средства отиват предимно при управляващите и с тях те си купуват къщи в чужбина, децата им се образоват в чужбина и остават често да живеят там, защото политиците знаят, че с нарежданията, които получават и изпълняват, България няма да я има. Когато дойде крайният момент на унищожението на народа и държавата, те ще се преместят да живеят в чужбина със средствата, които са им дадени по време на тяхното управление. На хората пускат опорката, че ако не дадем оръжие, няма да има европари и ще умрем от глад. Само че ролята на българските политици е не да живеем от европодаяния, а да създадат среда, в която да се развиват българските предприемачи, които да произвеждат продукти за вътрешна и външна употреба, чрез което да постъпват средства в държавната хазна. От евросредствата само 10% достигат до хората като мизерно заплащане на труда им, а от развитието на българското предприемачество щяха да достигат 100%. Така че спирането или пускането на парите от Европа не е решение за България. Ние трябва да си развием собствена икономика, макар и изстрадана, в която да бъдем достойни граждани на света, а не просяци, които чакат да им хвърлят жълти стотинки срещу жертвани животи.

Няма никаква причина да се съгласим с това, което са ни подготвили нашите управляващи и техните началници от ЕС и САЩ. Имаме изконното правото на жители на тази държава да се надигнем и да заявим, че не желаем да умираме в чужди войни. Мащабните протести, които ще парализират това убиващо народа ни управление, ще покажат ясно, че пътят на войната не е пътят на България. В този момент сме изправени пред дилема – да изберем неутралитета и да просперираме, докато светът гори, или да бъдем първите изгорели, като поемем пътя на войната. По кой път ще тръгнем, зависи само от нас. Имаме избор и той е да излезем на улицата и да останем там, докато не получим уверение от продажните политици, че България няма да дава оръжие и няма да влиза в този конфликт. Като членки на НАТО имаме задължение да подпомогнем нападната държава членка на съюза, но нямаме задължение да подкрепяме нападението на НАТО над конкретна държава. Виждаме Турция, която само извлича полза от войната и става все по-силна. Тя също е в НАТО, но избира неутралитета. Така е било във Втората световна война, така е и сега. Ние сгрешихме в предишната световна война, но сега е време да се поучим от грешката си и да изберем НЕУТРАЛИТЕТА. Дали изпепеляващият огън ще дойде в нашата страна и ще убива нашите хора, зависи само от действията ни днес. Предупредени сме и ако бездействаме, не трябва да се оплакваме от това, което предстои. Пътят на живота за България минава през решителни действия днес. Ще спасим ли страната си и себе си в тези бурни времена?

Ивелин Михйлов
07.11.2022

Коментари [0]

Ако искате да оставите коментар, моля влезте с някой от профилите си в