Кой плаща цената на войната?

0
В полза на обществото

Светът е във война. Когато има война, има и много разходи. Трябва да се плаща на войниците, да се плати на инвалидите, на роднините на убитите, да се произвежда постоянно скъпа техника, дрехи, оръжия, оборудване и много други. За да имаме реален поглед за това колко много пари отиват, ще си припомним, че за 8 самолета Ф-16(които са много стари като модификация) ние плащаме 2,1 милиарда лева. Това ще рече, че цената на един самолет излиза над 260 000 000 лева. Този самолет изисква летище, радари, обучени кадри за поддръжка на самия самолет, пилоти, хора, които да работят на летището, кадри за охрана на летището или сумите нарастват главоломно. Отделно самата война води до огромни икономически загуби. Пример за България е загубата на туристи, загубата на клиенти за недвижими имоти, загубата от директна търговия, повишени цени на горивата, фалит на малки и средни предприятия или говорим за огромни загуби, които някой трябва да плати. И тук ние ставаме свидетели на едно определено говорене от страна на ръководителите на САЩ и ЕС, което се повтаря и от нашите политици(като подчинени на тях). Те казват, че трябва заедно да понесем тежестта на трудностите, за да може свободата да победи диктатурата. 

Нека направим един анализ какво означава заедно да понесем тежестта. В Западна Европа предприемат драстични мерки за ограничението на използване на електроенергия и газ. Температурите за отопление в Швейцария да са до 19 градуса през зимата, като при неспазване ще има до 3 години затвор, а къпането в Нидерландия да е максимум 5 минути с брояч на душовете. Виждаме колко драстични са мерките, които се налагат за справяне с кризата, която самите те предизвикват. Всъщност по-големият удар е към малкия и средния бизнес. Високите цени на горивата и енергията плюс огромната инфлация, както и стреса, който се предизвиква в хората води до това, че потреблението намалява и предприятията започват да фалират. При големите предприятия и организации се отпускат помощи, с които те да преминат през тази ситуация, под предлог, че там работят много хора и ще останат безработни. Така обществото се съгласява да има помощи за големите предприятия, а малките нека да фалират. Въпросът е, че малките са именно на хора от народа и утре и децата на тези, които нямат, могат да станат предприемачи, но системното убиване на малките и средни предприятия прави така, че все по-малко хора да искат да стават свободни, а предпочитат да работят за големите. Неусетно така се образува едно общество, в което богатите са винаги богати, а бедните винаги бедни. Уж е свободен пазар, но всъщност не е. 
 
Много е интересно от къде се финансират едрите предприятия и организации? Тяхното финансиране идва от държавата, а както знаем държавата няма собствени средства, а взема парите от обикновените хора. За всички извънредни разходи тя взема пари от заеми, а тези заеми се изплащат именно от обикновените хора с по-влошени условия за живот и по-малко средства за здравеопазване, образование и инфраструктура. Или за оцеляването на свръхбогатите цената винаги я плаща обикновеният човек и когато говорим за 19 градуса температура или къпане за 5 минути дали това важи и за тях? Дали ще се откажат от скъпите си яхти, дали ще спрат да правят рожден ден за 3 000 000 евро, като Кирил Домусчиев, дали ще се откажат от обед за няколко хиляди евро или да плащат милиони за своите наложници? Истината е, че докато ние спрем да се къпем, стоим на студено и съвсем скоро ще започнем да се храним с насекоми, то свръхбогатите ще се къпят в разкош и ще ни разглеждат като собствена човешка ферма, която да им върши работата и докато имат нужда от нас.
 

И за да стане ясно как го правят, ще използваме един пример с възобновяемата енергетика. Пускат се програми и се дават високи цени на изкупуване на енергията, за да може малките и средните предприемачи да наслагат много соларни панели и ветрогенераторни перки. Малкият предприемач е подмамен от хубавите цени на добив на електроенергия и прави невъзможното да отиде и намери необходимите парцели, да убеди хора, че е добре за тях да се сложат в техните земи и обещава да делят едни бъдещи печалби. Когато има достатъчно перки за плановете на свръхбогатите се минава на втора фаза от плана. Създава се военен конфликт, пандемия или друга криза и се обявява, че цените на енергията скачат много и се прави таван на печалбите. Парите отиват за справяне с кризата и помощ към обикновените хора. Малките и средни предприемачи продават своите мощности, защото не могат да си плащат кредитите за тях, те се изкупуват от предприятията на свръхбогатите, защото пък те са подпомогнати с нашите средства заради многото работни места в тях. Така малките предприемачи отново са отстранени, хората са загубили земята, на която са поставени мощностите и обикновеният човек е отново ограбен. Той е свършил работата, платил е цената и накрая отново той ще мизерства все повече и повече. Това е една система, която работи от най-малко 100 години и ще продължи да работи, докато не я спрем. Ако искаме да имаме равен шанс и равни права, е наложително да започнем да се организираме в системи, различни от съществуващите до момента, защото независимо какви имена имат и какви хора работят в тях, тези системи са направени да ни експлоатират, а не да ни помагат. Създаването на нови организации, които да са създадени от обикновени хора и кооперативни икономически системи, които да обслужват малките хора е единственият изход от ситуацията. Важно е да запомним, че за нас мислят само хората като нас, свръхбогатите отдавна са отделен вид! 

Ивелин Михайлов
19.09.2022

Коментари [0]

Ако искате да оставите коментар, моля влезте с някой от профилите си в

Още по темата

Войната чука на вратата на България

3

Светът е изправен пред трета световна война, а дори е възможно да е влязъл вече в нея. Въпросът, който стои пред България, е какво да направи в този момент. Нека да уточним какво означава световна война, кои държави участват в нея, какви са целите им и как една страна може да бъде въвлечена в такъв мащабен конфликт.

Повече

Идва ли война и каква е съдбата на България в нея?

0

В света в момента има много обезпокоителни събития. Едно от най-обезпокоителните за нас като българи е разразилата се война в Украйна. Виждам, че хората са разделени като на футболен мач и само пишат и обсъждат, без да осъзнават, че е време да действат, а не да говорят. Каква е ситуацията там и какви са възможните развръзки? От отговорите на тези въпроси би трябвало да зависят и нашите действия.

Повече

Борбата на малките срещу световния ред

0

Пиша тези редове в края на януари 2021 година. За пореден път се случват много интересни събития, които показват на обикновения човек, че е просто пионка в играта на големите без възможност за избор и без шанс за победа. 

Повече