Защо искаме да видим бъдещето?
Може би, защото вярваме, че с времето ще станем по-щастливи и живота ни най-накрая ще бъде хубав, околните ще осъзнаят нашата специалност и ще се вслушат в думите ни.
За да разберем бъдещето е нужно първо да опознаем миналото, да разберем как функционира света, после да оценим ситуацията в момента и много лесно ще разберем накъде сме се запътили и с тези действия, които правим, какво бъдеще ни очаква.
Започваме с миналото.
Нека видим как е функционирал света и защо е точно по този начин. Ще започнем с древен Египет, древния гръцки свят и древен Рим. По това време в света господства робовладелският строй. Силните покоряват слабите и ги използват в името на собствените си цели. Благодарение на робите се изграждат така прочутите римски пътища и огромни сгради, издигат се пирамидите в Египет и Акропола в Атина, те дават шанс и на много мислители и философи от тази епоха да достигнат дълбоки прозрения и да предоставят шанс на господстващите да запазят власта и благата си. И така това продължава хиляди години. В негов отговор се появява християнството, което е един вид отпор на милионите подтиснати. Те започват да не се подчиняват и не се страхуват от смъртта, дори много от тях я търсят, като така остават, като мъченици в религията. Християнството заплашва съществуващия строй и управляващата върхушка от богати хора се захващат с цялата си сила и мощ да го преследват и унищожат. След няколко столетия на борба разбират, че с натиск то само става по-силно и затова решават да променят борбата. Управляващите имат нужда от хора, които да им се подчиняват и да изпълняват техните нареждания, защото иначе е заплашен хубавия живот за тях и техните наследници. Затова те решават да пригодят религията в тяхна полза. Решават да я разрушат отвътре и да  си осигурят подкрепата на свещениците, като им раздават много блага и привилегии. Така подкупвайки висшия апарат на църквата, те отново си осигуряват подчинението на масите и обществото преминава в нов обществен строй - феодализма. Той също е система на контрол от богатите на бедните, но е по нов начин, като дава възможност контролираните да бъдат с усещането, че са по-свободни и на света има по-голяма справедливост. Богатите фамилии усилват своето влияние в църквата, като изпращат поне едно от децата си да стане духовник и така се грижат техните интереси винаги да бъдат защитени. Дори изборът на папа не е случаен. Управляващите не оставят нищо на случайността. Ако се започне изследване на висшите свещеници ще се установи, че 90% от тях произтичат от заможни фамилии. Един фрапиращ случай е папа Александър VI. Неговото истинско име е Родриго Борджия и е член на известната престъпна италианска фамилия Борджии. Използва пари, за да си купи титлата “папа”, има най-малко девет незаконни деца, организира оргии. Друг папа Юлий II умира от сифилис. Сикст IV има дете от сестра си и поне още пет от други жени.
Важно е да забележим, че през всичките тези години богатите имат желание да създадат даден строй, не защото искат бедните да са по-добре, а защото имат нужда от тях да работят и да могат да им осигуряват един добър живот. Използват различни системи на контрол, като първо е страхът, за живота на човек тук на земята, а когато вече това е неефективно се преминава към вечната мъка (в християнството и мюсюлманството, ако не спазваш правилата по време на живота си те чакат вечни мъки в ада).
След време и тази система на контрол спира да работи и започват да избухват революции. Отново богатите разбират, че ще е нужна смяна на строя. Те продължават да имат нужда от по-бедните и необразованите от тях, и поради тази причина измислят още по-сложна система от съществуващите досега. Така се ражда капитализма, в който бедните се борят цял живот да се сдобият с повече скъпи вещи, защото вярват, че така ще се доближат до богатите. Само, че средствата за производство на тези вещи са собственост на богатите и колкото повече бедните се стремят да имат повече вещи, толкова по-голяма е разликата между тях и богатите. Тази система е система на капитала. Създава се съвременната парична система, в която бедните продават труда си (времето си и усилията си), за да получат пари, с тези пари си купуват вещи, парите отново отиват в богатите и те могат посредством тях да накарат бедните да направят всичко. И отново се връщаме до системата за контрол, в която богатите управляват бедните, като им създават илюзия за свобода. Тази система е много по-сложна, защото след излизането на печатната книга информацията е по-лесна за споделяне, също така хората много по-лесно се образоват и е възможно да се организират конкурентни звена на управляващите до момента групи хора. Поради тази причина, за да се убие ефекта на знанието се стимулира развитието на много и различни теории. Така дори човек да търси не знае, коя е истинската. Има такива от крайно откачени, до много такива, които изглеждат смислени. “Смислените” от своя страна са тези, които са близки до съществуващата система.
В днешно време на масов интернет и лесно разпространение на информация има толкова много теории за всяко едно нещо, че на човек му е невъзможно да се ориентира, коя е истинската. На управляващите е нужно просто да знаят как се управляват масите и след това да се създадат правилните предпоставки, и се започва масовото заливане на пространството с абсолютно всякакви теории. Като 99% от тях са написани от хора, които смятат, че изборът е техен и никой не ги е накарал да напишат това, което са написали, а всъщност е точно обратното. Когато един човек мисли само за себе си, той пише нещата през своята призма. Това обикновено е пагубно за обществото. Мислейки за себе си, хората започват да си мислят, че са център на света. Наложило се е мнението, че хората са нужни, за да върви икономиката и богатите да имат пари. Ако няма хора няма икономика. Стига се до там, че вече се вярва в ден, когато ще се въведе базов доход и хората ще могат да разполагат 100% със своето време без да се налага да работят. Мисленето, че ние сме център на света води до тази дълбока заблуда.

Първа голяма грешка е вярването, че парите служат за нещо. Парите са инструмент да се накарат днес хората да свършат своята работа. Защото на хората, които държат ресурсите и управляват капитала им трябват лекари, инженери, химици, физици, пилоти, чистачи, готвачи, шивачи, програмисти и много други. Благодарение на парите тези хора учат, работят това, което работят и изпълняват своята функция в света, за да може власт имащите да живеят спокойно и да има кой да им върши работата, да ги поддържа, да се грижи за тях. Вярата в парите и заблудата, че тяхното притежание дава власт, признание и уважение от околните подтиква обикновените хора всеки ден да се борят за тях и да продават живота и свободата си срещу месечната заплата.
Втората голяма заблуда е, че хората са важни, за да има икономика и богатите да имат пари. Както видяхме в по-горния абзац парите са средство за контрол, а не самоцел за богатите (за тях е важно да държат ресурсите и средствата за производство). Икономиката е нужна, за да могат хората да са мотивирани да вършат това, което вършат. Благодарение на нейния ръст се създава илюзията, че всяка година сме по-добре и света върви в добра посока. Икономиката има една единствена цел и тя е да движи системата на контрол за бедните хора. Притежаващите материалните ресурси и тези, които знаят инструментите за контрол на масите не се интересуват от натрупването на повече пари. Тях ги интересува запазването на статуквото и контрола над средствата, които обслужват хубавия им живот и тук идва ключа към нашето бъдеще.
След като осъзнаем, че ние сме важни само и единствено като обслужващ персонал,  а не като хора, тогава можем да си отговорим какво ще се случи с нас при наличието на изкуствен интелект. Тогава ние ставаме излишни. Многото хора създават боклук, потребяват много ресурси (тези, които ги притежават в момента си ги имат за свои и ги разменят само срещу контрол на обслужващия персонал) и унищожават природата. Също така управляващите е трябвало много години да живеят с маски, за да може тълпата да си мисли, че е важна и лежи в центъра на света. Ако успеете за миг да надникнете в съзнанието на един такъв ще видите, че той изпитва неистова омраза към тълпата, това живеене с маска толкова години го побърква и той си мечтае за деня, в който няма да му се налага да го прави. Изкуствения интелект премахва нуждата от хората, премахва нуждата от маската. Ще има машини, които правят всичко нужно без да правят боклук, без да създават напрежение, без да унищожават природата, без да има нужда на един полезен да има 1000 безполезни. Неговото идване ще сложи край на съществуването на милиарди, защото те няма да са нужни. Мисълта за базовия доход е някаква илюзия, която кара хората да се борят и да се молят за идването на изкуствения интелект и роботизирането без да осъзнават, че това ще е техния край. В познатия ни свят всичко се случва благодарение подтикнато от ползите. Ако нещо не ти е полезно ти просто се отърваваш от него. За да сте сигурни, в което и да е заключение винаги може да си направите проверка.

Как да направим проверка в случая?
Много е просто, задайте си въпроса дали богатите САЩ и Европа са осигурили базов доход на Африка, Индия, Индонезия и други подобни или ги експлоатират, убиват и заробват. Помислете си вие като добри хора, колко човека издържате поне от няколко години. Ще осъзнаете, че нито на вас, нито на добрите западни политици не ви пука за никой освен за вас (само делата показват, че не е така, а точно те потвърждават тази теза), така че е време да се освободим от заблудата, че някой ще се грижи за нас и е време да променим посоката си на вярване и развитие.
Единствения изход за хората е да започната повече да натрупват знания и умения, а не да атрофират от автоматизацията и услугите, трябва да мислят повече и да поемат отговорност за бъдещето си, а не да разчитат на правителството, корпорациите и притежаващите производствените ресурси да се грижат за тях(точно те са най-голямата заплаха за човека). Трябва да започват да се организират и да насочват усилия в посока как да изграждаме силен народ, в който индивидите да се развиват, да имат общи цели, да създават и да се подкрепят. Мисълта от важния съм аз да се измести към важно е цялото.
Хората обединени в правилна система са безкрайно силни и могат да променят своето бъдеще, но мисленето насочено към притежание на пари на всяка цена е мислене, което разстройва системните организации. Индивида, който смята, че е център на света поражда същите мисли в хората около него и разрушава единствения си изход и единствения шанс за бъдеще, защото и човека срещу него започва да мисли и действа в същата егоистична посока. Това мислене е помага за контрола на хората, чрез тяхното разделяне. Мисленето за цялото е противоположно на него и прави автоматично всички хора щастливи и безкрайно силни. Когато вземате решение си помислете, ако Вселената е една цялост как вашето действие ще се отрази на цялостта. Това мислене ще ви помогне да направите проверка за вашите действия и на хората около вас.

Единствения ни шанс да имаме бъдеще е във взаимопомагащи се и изграждащи силни и единни хора системи. Ние вече сме започнали действие в тази посока и всеки е добре дошъл при нас!