Колко важно е за нас да забогатеем? Само алчните ли искат да забогатеят или всеки, който иска да оцелее трябва натрупа капитал?

Много хора смятат, че да забогатееш е въпрос на амбиция, комплекси или кариеризъм. Истината е, че днес да забогатееш е въпрос на живот и смърт. Всеки, който пропусне своя шанс го очаква мрачно и тъмно бъдеще. Защо се получава така? Защо толкова много години човек може да си живее и беден, а днес да си богат да е въпрос на живот и смърт?
В развитието на цялата човешка история досега един човек е можел със знанията и уменията, които има по рождение или е придобил до 20-годишна възраст да изкара своята прехрана. Хората около него не са били много по-различни. Не са се отличавали с някъкви много по-големи познания или умения. Винаги е имало умни хора, които са били много малко и винаги е имало нужда от работна ръка, защото земеделието, производството, услугите или войните са се извършвали винаги от хора.
Днес за първи път в дългия път на човешката цивилизация нещата се променят. Все повече дейности започват да се извършват от машини или програми.
Как беше само допреди 20 години?
Един човек имаше избор и можеше да завърши основно, средно или висше образование. Основното образование даваше възможност да си строител, шофьор, събирач на боклук, докер, охрана, чистач и други нискоквалифицирани професии. Ако завършиш средно образование може да станеш техник, преводач, администратор, стругар, заварчик и подобни. Най-добрата възможност даваше висшето образование, защото с него можеше да станеш ръководител, адвокат, лекар, инжинер, компютърен специалист, икономист, пилот, капитан на кораб, офицер от армията, дипломат и други професии, които даваха възможност за отлични доходи, добър статус в обществото и гарантирана работа до края на живота си. Като общото при всички беше, че образованието беше до навършване на 25-30 години и с придобитите знания и умения един човек можеше да изкара до края на живота си без да му се налага да се преквалифицира и да учи отново. Ако му се наложеше всяка следваща работа беше с много по-ниско заплащане и беше голям срив в живота на един човек. Най-често, ако някой отпаднеше от своята професия или пък неговата професия изчезваше поради ненужност най-често хората се преквалифицираха като пазачи, чистачи, гледачи на възрастни хора и други професии с ниско заплащане и лоши трудови условия.
Общото между тези хора беше, че бяха с понижено самочувствие, депресии и липса на желание за водене на пълноценен живот. Изхода беше да намерим професия, която ще може да я работим до края на живота си.

Какво се случва с живота днес? Можем ли да разчитаме, че това положение се е запазило?
 
За наше съжаление, светът се промени така, както не е бил никога досега.
Компютърните технологии и роботизацията променят цялата икономика. Досега за определени професии сме си мислили, че могат да бъдат изпълнявани само от хора, но настоящето показва, че сме се лъгали относно това наше вярване.
Преди години майките съветваха децата си да учат езици, защото винаги ще могат да си намерят работа.
Днес, повечето деца учат езици с надеждата, че това ще им помогне да се реализират в живота. Преводача на “Гугъл” вече може да превежда текст на 90% от възможностите на един човек знаещ чужди езици. До няколко години ще може напълно да замени човека при превод на текст. Автомобилните фабрики в Япония гонят 98% роботизация, програмите за диагностика на рак в много случаи поставят по-точна диагноза от лекарите, програмите заместват 99% от банковите служители, компютърните програми композират музика и пишат поезия също, като хора, софтуерът заменя анализаторите на фондовата борса и това е само началото.
Колкото по-бързо се развиват технологиите, толкова по-бързо машините изместват хората от техните работни места. Много хора ще си кажат, че ще се преквалифицират или ще измислят нови дейности, но я се огледайте около себе си и вижте, колко 40 годишни хора сте виждали да се преквалифицират и да бъдат успешни? Да сте виждали много хора, които измислят изцяло нови ниши? Сигурен съм, че отговорът е не.
Това е реалността в момента, хората трудно се променят, почти не четат книги, зависими са от телевизията, интернет и социалните мрежи, отделят повече време за развлечение и правене на нищо, отколкото за развитие и усъвършенстване.
В същото време се развиват и биотехнологиите, които ще дават възможност на много хора с финансови възможности да се усъвършенстват. Както в днешно време жените с пари могат да си сложат силиконови устни, гърди, да си направят корекции на носа и лицето, така в бъдеще ще може да се добавят нова памет, нови умения, ще могат да станат супер хора.
Това ще бъде възможно само за богатите и ще направи бедните още по-безполезни. С напредването на медицината хората с финансови възможности ще могат да удължат своя живот, да бъдат по-здрави, по-издръжливи и по-красиви, но това ще бъде невъзможно за бедните и ненужните. Много ще си помислят, че понеже човекът е важен държави или корпорации ще намерят начин да го направят достъпно за всички хора. До настъпването на настоящето хората са основно средство за производство и водене на войни. За да може, те да са мотивирани да работят и воюват, се създава днешната система, в която вярваме, че някой се грижи и мисли за нас. Създадено е вярването, че човека е ценен и той е в центъра на света. Това е същото, като вярването на пуйката или прасето, че стопанина го е грижа за него. Грижата за тях е не от хуманност, а заради тяхното месо.
Грижата на държавата или корпорациите до момента за хората е, за да има кой да произвежда и да се бие в конфликтите вместо власт имащите. След, като в тази роля влязат машините и програмите, хората стават излишни. Няма нужда богатите да живеят в този цирк, в който въпреки ненавистта си към обикновения човек да е необходимо да се правят на разбиращи и хуманни, няма нужда да се правят, че всички сме равни, защото не сме. В света винаги оцелява по-подготвения. И пропадналите хора си заслужават това.
Нека да проверим как мислим и ние, дали отделяме 50% от времето и парите си да подпомагаме тези, които са по-зле от нас или изразходваме почти целия си финансови и мисловен ресурс за нас?
Ако ние сме егоисти и мислим само за себе си, как очакваме някой друг да мисли за нас? Какво мислим за бедните африканци и бежанците от Сирия и Афганистан? Колко от тях приютихме в къщи, грижим се за тях, издържаме ги, учим ги и се стремим да ги интегрираме? Май николко.
Защо очакваме 1% от населението да се грижи за останалите 99%? Може би защото ние сме един от тези 99%. За съжаление това е много, много грешно очакване и както може би вече осъзнахте, то никога няма да се случи.

Единствения ви шанс е вие да станете един от богатите. И затова няма да ви помогне депозита или постепенното натрупване във фонда. Вие се нуждаете от революция, а не еволюция във вашите финанси. Скоростта на промяната е огромна и вашата съдба е само във вашите ръце!