Днес искам да поговорим малко за голямата картина и нашите действия. 

Споделям тези неща, защото виждам, че много хора се объркват от нещата, които стават в България и по света. И това им пречи да видят какво могат да направят те и каква е тяхната роля в света.

Вземаме един пример. Човек отваря пресата, като не е задължително да е конкретен вестник, а влиза във Фейсбук и там започват много споделяния. Също в различните групи на Вайбър, Messenger и други места, където участва. В тези групи изведнъж започват да му пускат разни новини. Или пък негови приятели започват да му ги пускат. Така, че един човек не може да избяга от общата картина. Аз нямам телевизор, но това нали, че нямам телевизор е просто, че не съм облъчен от тези стандартните дребни новинки. 

Има много други новини, които също достигат до мен. И имам едно момче, което работи при мен - много готино, качествено момче.  Но всеки път, когато нещо се случи, което е против неговите вярвания... Защото никой от нас не знае кое е добре или кое зле. Може да предполагаме, но не знаем. И тогава той започва: "Ето, виждаш ли? Край! Всичко свършва. Те победиха и нещо се случи". 

Винаги съм му казвал едно и също нещо. Виж, светът има неща, които не зависят от теб. Те са такива, защото хората, които са ги направили, са изградили една система. Има -  мои приятели казват - ама те са я градили много време. Това няма значение. Въпросът е, че те са изградили една система. Или тези хора са положили системни действия. Правили са много малки крачки, за да могат да изградят тази система. Тя не е станала отведнъж.И сега, когато тази система е готова, ние я виждаме голяма, красива, работеща. Нали, красива не с действията си, а че тя работи. Като пуснат нещо по нея - хората вярват. Защо вярват и защо се движат по някакъв начин? Защото тази система е направила, успялa e да ги направи хората зависими икономически, или да вярват хората, че са зависими. Защото, по принцип, тя не може да ги направи, само човекът в съзнанието си може. И оттам нататък един човек изпълнява това, което системата му нареди. Той става неусетно участник в тази система, като един изпълнител. Това е, както един човек долу-горе, когато е футболен фен. Нищо не зависи от него, но той си гледа отбора: или тъгува с него, или се радва. Ако той победи, чувства някаква гордост, че все едно той е победил. 

И тук вече идва проблемът на повечето хора, че те не могат да излязат от състоянието на безпомощност, което ги кара голямата система да изпитат. Защото в това състояние на безпомощност, те се чувстват, че нищо не мога да направят. Техният глас остава нечут.

 Какво може да направим в тази ситуация? И по-скоро, какво трябва да правим, за да не изпадаме в тези състояния - да се влияем от външните фактори? Единственото нещо, което трябва направим още предварително, да си отговорим, какво искаме ние. Да подредим това, което ние искаме, в малки стъпки. Да го разделим, да го опишем много точно, какво трябва да правим всеки ден. Да спрем да мислим за голямата картина и да започнем всеки ден да се концентрираме само върху това, което ние може да направим. Защото, ако системата, в която живеем в момента, е изградена от определени хора стъпка по стъпка, то ние може да изградим нашата система също стъпка по стъпка. По време на действията, които правим, нали, на малките действия всеки ден, могат да се случат всякакви събития. 

Долу-горе може да изглежда така: Ние вървим по едно бойно поле. Навсякъде около нас падат бомби, но ние помислим ли си „тука има бомби”, това означава, че ние сме спрели и повече нищо не можем да направим. Защото ние вече започваме да се страхуваме и ние не може да достигнем крайната си цел. Ние сме умрели още, докато сме допуснали страха. Това, което ние трябва да направим, е да се абстрахираме от бомбите, да не мислим за тях, защото те не са в наша власт. Това са властта на някои други. Ние трябва максимално бързо да правим крачките напред и да мислим само за крачката, само как да не стъпим на мина, само как да не се отклоним. А да продължим да си действаме напред. 

Тогава един човек ще изпита удовлетворение всеки ден от себе си за това, което е приключил, и другите неща няма да го интересуват. Защото той знае, че е направил това, което зависи от него. И това трябва да си го повтаря всеки ден. Да си му е молитва. То това е и смирението в църквата. Да се смириш пред другите фактори, защото те не зависят от теб и да действаш само в посоката, в която ти искаш.

И оттам нататък, нито Тръмп, нито Байдън, нито Бойко, нито Доган, нито който и да е, може по някакъв начин да ни повлияе на нашите действия, които искаме да правим. Защото виждам, че много хора се парализират в техните действия от това, какво правят другите и, че изпитват страшна ненавист към тях и, едни вид, нищо не искат да правят, защото, все едно, че са полезни на тези хора. Без да осъзнават, че те са вредни на себе си. 

Затова разделяме си нашата цел. Първо трябва да знаем какво искаме ние. И нашата цел не може да е да разрушим старата система. Защото старата система да я разрушим, тя трябва да се замени с нещо. Тези, които са я създали, веднага ще я заменят с друго. А нашата цел трябва да е: да имаме идея какво ние искаме да направим. Такава трябва да ни е целта - съзидателна, а не разрушителна. И тогава, това, което вече е следващата стъпка, да започнем да се концентрираме върху малките стъпки. И винаги да си повтаряме, че каквото и да се случи, то не зависи от нас, то е в другата система. 

Това е като в апартамента на родителите ми, или в тяхното семейство на родителите ми. Защото моите родители - баба, дядо, майка, баща - те си отговарят за техните стъпки и за техните действия. В тяхното семейство те са си създали правила. Ако  на мене не ми харесват, аз трябва да създам ново семейство. И по същия начин, ако има нещо, с което не съм съгласен в този свят- начинът, по който е уреден, просто трябва да създам друго. И когато това нещо се види, че е много по-добро, много повече хора ще искат да го копират. И аз съм свършил моята работа. И съм успял и да съборя старата система. И съм успял да я заменя с нова, по-добра, а не да съборя системата, за да може те да си построят друга. 

Това беше от мен. 

Желая на всички приятна и успешна седмица!