Много хора бъркат кризисната икономика и пандемичната икономика, като с това бъркат и своята работа с парите в тези различни ситуации. Каква е разликата между едната и другата икономика? Какво трябва да направим при пандемична икономика с нашите средства?

На тези въпроси ще се постарая да отговоря в тази статия и ще се радвам да бъда полезен на повече хора.

Започвам от парите и тяхната стойност. Ще разгледаме основните фактори, които влияят на стойността на парите, а не спекулативните. Парите ни служат да задържаме стойност на сътвореното от нас и да си закупим стоки или услуги в бъдеще. Всеки един от нас си формира ползи от труда, който полага, чрез придобивките, които има от своите родители. Тези ползи, които той или те са дали на света, а не са ги консумирали.

Давам пример – един лекар в условията на пандемия работи по 16 часа на ден, а има време само да се храни. Той дава много повече полза на обществото и чрез парите тя му се съхранява за момент, в който той ще може да си я потреби. Така ние не мислим дали сме се излъгали, като сме свършили нещо повече, без да вземем ползите веднага на момента, а се концентрираме да създадем полза, която един ден ще употребим.

Не се налага и да правим сложна бартерна търговия, като например лекарят да лекува, а земеделецът да му даде жито, птичарят – пилета, автомобилният производител – бензинова помпа, и т.н. Функцията на парите е да улеснява процеса на размяна на блага и хората да полагат труд, за който да са спокойни, че при нужда ще получат насрещна облага.

Двата основни фактора, които играят роля за стойността на парите, са тяхното количество и количеството на стоки и услуги, които съответстват на количеството пари. Това е причината стойността на парите да се определя пряко от количеството на стоки и услуги, които стоят срещу тях. Докато има равновесие между тези два основни фактора – брой на парите и количество на стоки и услуги, ние имаме равна стойност на парите, или можем да разчитаме, че с една единица пари ще можем да си закупим един и същ брой стока или услуга.

Случва се да се промени стойността на парите, като, естествено, на нас ни се иска стойността на парите да се променя в наша полза или да можем с единица пари да си закупим повече стоки и услуги, но за съжаление, се случва точно обратното. Ние губим стойността на нашите пари и така губим от изработеното от нас или от нашите родители.

Защо се получава така?

Съвременната парична система има хора и институции, които я регулират. Те имат правото да печатат (и така да пускат в обращение) повече пари при нужда (например повишава се броят на стоките и услугите, и е нужно да се повиши и броят на парите), съответно те променят съотношението пари – стойност. Всяка държава има право да печата пари, но всички пари се равняват към държавите, които имат най-силна армия и най-голяма полезност в сега съществуващата система.

Основната валута в света е американският долар (можем да кажем, че те са създателите и регулаторите на съвременната финансова система) и всички други валути се преизчисляват към нея. Причината за това е, че след Втората световна война САЩ е единствената държава с добра икономика, която е малко засегната от този конфликт,  и именно тя се заема да изгради света по начин, който тя намира за добър. Изграждайки финансовата и икономическата система, тя ѝ държи ключовете за неговото управление.

Знаем, че това, което се изучава в икономиката, е, че е добре да има малка инфлация, защото това прави обществото доволно и нормално развиващо се. Всъщност инфлацията е обезценяване на парите или ако ние имаме благосъстояние, което държим в пари, то същото се стопява бавно. Защо е хубаво за управляващите в САЩ и другите държави, които печатат пари (България няма право да печата пари в момента, защото е във валутен борд)? Хората, които управляват държавите (и съответно нашите пари), печелят от харчовете, които правят уж в името на хората. Държавните пари се използват за държавни разходи, които пък се изпълняват от частни фирми. Именно тези фирми са свързани с управляващите и така те имат един неизчерпаем ресурс, от който изкарват постоянни печалби. Колкото са по-големи държавните разходи, толкова повече пари печелят управляващите.

Използват се различни механизми, чрез които се убеждават хората, че има нужда от тези разходи и те ще подобрят живота на хората, без да се налага хората да работят (което е долна лъжа), и после частните фирми, които изпълняват поръчките (скрити фирми на управляващите) прибират печалбата от тези разходи.

Важно е да знаем, че печалбата тези хора винаги я вкарват в активи, като заводи, недвижимост, земя, молове, фирми и други, а не я държат в свободни пари, и по-нататък в статията ще разберете защо.

Всяка година държавата има бюджет, който събира от данъци, мита, акцизи, глоби, такси и други. Този бюджет се използва за харчене и облагодетелстване на управляващите. В един момент обаче те искат да имат повече пари и вземат заем, държавен заем. Създават различни финансови инструменти, чрез които вземат пари от обикновения човек.

Важно е да се знае, че всичко се прави с парите на обикновените хора, които нямат знание какво да правят с тях, и ги дават в банки, фондове, фондови борси, държавни ценни книжа, пенсионни фондове, здравни фондове, или винаги се вземат малките пари на хората, които стават много, когато се обединят в система, и оттам държавите вземат заем, като обещават, че ще го върнат с лихва.

Обикновените хора вярват, че държавата няма да ги излъже (те вярват във всичко държавно регулирано) и дават парите си, като разчитат, че един ден ще бъдат по-богати. Държавните разходи никога не водят до възвръщаемост на вложенията поради естеството на техния харч. Те харчат, за да може фирмите на управляващите да изкарат печалба, а не да направят живота на хората по-добър.

Поради тази причина всичко направено с държавни пари е скъпо и некачествено. Това се прави определено време, примерно 10 години, и се натрупва даден дълг, който започва да плаши хората. Тогава се прави една криза.

За да разберем какво представлява стандартната криза, ще обясним как мислят хората.

Всеки човек самостоятелно е умен и мисли долу-горе добре. Събрани хората в маса обаче, мислят различно. Масата от хора е умна толкова, колкото е умен най-глупавият неин член. Медиите, от друга страна, са също собственост на управляващите. Повечето хора виждат света само през очите на медиите и е достатъчно тези медии да създадат паника в най-необразованите членове на обществото, след което да усилят пропагандата за криза и хората масово се подават на това внушение и решават да намалят харчовете си, за да видят какво ще стане.

Те вярват, че спестените пари имат стойност, и ги държат в налични пари, като някои дори си ги теглят от банковите сметки (все едно има някаква разлика), за да си ги усещат физически, че са си при тях.

При криза намалява потреблението, без да намалява паричната маса. Или ние имаме едно и също количество пари, но хората купуват по-малко стоки и услуги, което за една година прави така, че да се натрупа голямо количество стоки и да се смъкне цената на услугите, което за кратък момент прави така, че парите стават по-малко от стоките и услугите и тяхната цена нараства.

Това се нарича дефлация и за един кратък момент сме по-богати с наличните пари, отколкото сме били в преден момент. В този период хората с пари в наличност (говорим за обикновените хора с пари) стават по-богати и изчакват добрата възможност. Една част от бизнесите започват да фалират и освобождават работници, а друга част недоволстват заради създалата се обстановка.

Тук се включва държавата и пита хората дали искат да направи нещо, за да се излезе от кризата, и предприемачи и работници единодушно казват „ДА“, защото искат някой друг да свърши тяхната работа. Тогава държавата инжектира средства в икономиката, което става чрез печатане на още пари, и по този начин дава средства пак на фирмите на управляващите. Медиите започват да казват, че се излиза от кризата и заетостта, създадена от близките до държавата фирми, предизвиква търсене, което започва леко да повишава цените, а после и повече.

Мобилизират се голяма част от предприемачи и работещи да купуват, строят и правят оборот в икономиката, а медиите казват как всичко върви добре и времената са добри, тръбят, че ни очакват добри години. Започват да се повишават заплатите, с което се повишават и цените, и ето едно как управляващите са се сдобили с нови пари към техните, които са вкарали в активи, а обикновените хора са собственици на обезценени парични средства. 

Това се случва в стандартната икономика, когато има криза и тя е предизвикана от управляващите, с цел да се обезценят парите и да вземат нови заеми. Първо в тези кризи има нарастване на силата на парите, а после те се обезценяват.

Сега да видим как работят парите в пандемична икономика.

Пак ще повторим, че парите трябва да са равни на стоките и услугите, за да имат равна стойност. В ситуация на пандемия имаме заплаха за човека. Заплахата е, че той може да умре. Не трябва да забравяме, че така наречената икономика е това, което хората произвеждат и консумират, живеейки своя живот. Когато има заплаха за него, тези, които произвеждат, и тези, които консумират, тоест хората, намаляват и от двете, защото те са заети и в произвеждането и в консумирането. В един такъв момент парите са си едни и същи като количество, но много намалява количеството на стоки и услуги. Причината е, че кафенета, почивки, пътувания, козметики, групови събирания, обучение, търговски центрове и улици, дискотеки и празненства тотално спират своята дейност.

Тоест голяма част от услугите ги няма въобще. Започва да се ограничава и производството, защото са нарушени транспортните и снабдителни вериги. Срокът за доставка на компоненти рязко се повишава, защото се затварят границите. В съвременното производство, което е подчинено на ниската цена, почти никой производител не произвежда сам нещата, необходими за производството, а произвежда максимум 20% от нужните му компоненти, другите ги внася. Така изброеното дотук води до невъзможност да има завършен продукт или става така, че и продуктите намаляват, защото, колкото и да е намалено потреблението, то производството е още по-малко и постепенно намаляват стоковите и материални запаси.

Също така намалява и хранителната продукция, защото там пак се ангажирани хора за тяхното производство, а потреблението на храна трудно ще спадне. Това води до огромна промяна на съотношението пари – стоки и услуги, което прави така, че да има много пари и малко стоки и услуги. Тук също се намесват и държавите, които започват да печатат пари с цел да мотивират хората да работят в среда, опасна за живота им, и да се финансира цялата дейност по време пандемията. Когато няма приходи в икономиката, средствата, с които се плаща, се печатат. Всичко изброено води до голямо обезценяване на парите и виждаме, че пандемичната икономика коренно се различава от стандартната кризисна икономика.

Как оперират управляващите финансовата система в такава ситуация? Първо трябва да видим как оперират банките, и ще разберем как оперират и управляващите.

Банката взема пари от обикновените хора, за което дава малки лихви, а събира огромни такси за съхранения и преводи. По този начин банките дори печелят от средствата, които обикновените хора им дават. После те дават средствата пак на обикновени хора, на обикновени фирми (много трудно) и на фирмите на управляващите (което е много лесно, защото тази система е създадена за тях), от което печелят. Печалбата на банката всяка година се разпределя на собствениците, които я вкарват в активи.

Те не държат свободни наличности. Това може да се види по начина на работа на банката – че тя не управлява свои парични средства, а вкарва всичко в активи. Свободните парични средства са само на обикновените хора. Дали е криза, или не, банката не губи, защото тя прибира печалба от оборота, движението и съхранението на средствата, а парите си ги губят хората.

Също така как оперират фирмите на управляващите?

Те изцяло работят с банкови средства или казано по други начин те вземат назаем оборотните си средства от обикновените хора. В ситуация на пандемия една такава фирма купува зърно за 100 000 000 лева и го продава за 140 000 000 лева. Печалбата от 40 000 000 веднага я обръща в активи (недвижима собственост или производствени мощности), а паричната маса отново я взема от банката (от обикновените хора).

Много е вероятно при второто зареждане със зърно тя да го закупи за 180 000 000 лева, защото парите се обезценяват, но тя не губи, защото парите не са нейни, а губят обикновените хора, които предпочитат да си държат парите в банкноти, а не в активи. Фирмата ще продаде зърното за 220 000 000 лева и пак ще си вкара 40 000 000 в активи.

Вижте разликата от мисленето на обикновения човек, който ще гледа да си вкара парите в оборот, а така е най-сигурният начин да ги загуби. Един обикновен човек, който не знае как да работи с кредита, ще гледа да търгува само със свои средства в такава криза (а и банката трудно ще му отпусне, защото тя е инструмент на управляващите).

Да предположим, че има 100 000 000 лева негови и купува 100 000 тона зърно за тях. Продава го за 140 000 000 и си казва – аз съм спечелил. Когато реши да купи пак зърно, той разбира, че цената му вече е 180 000 000, или той ще може да купи само 70 000 тона зърно, защото има и разходи по сделката. Това означава, че той, дори да е работил, е на загуба със 30% въпреки увеличената парична маса.

Този пример може да ни покаже, че ако искаме да се занимаваме с търговия в пандемична икономика, това е хубаво да са прави изцяло със заети срeдства.

Хората, които искат да си задържат и умножат парите в такава обстановка, е нужно да ги вкарат в активи, които ще имат голяма стойност след излизането от пандемията. Тогава паричната маса ще се нормализира на някакви нива и ние можем отново да си възстановим хартиените пари (ако искаме), но в реална тогавашна стойност и умножени. Още по-добре е, ако можем да ги вкараме в активи, които ще бъдат много търсени след периода на пандемията. Тогава ще излезем много печеливши от ситуацията и няма да сме загубили две години от живота си заради извънредна ситуация.

Ние работим в тази посока и работим за създаването на такива активи. Всеки желаещ да се присъедини към нас, е добре дошъл.