Много хора се притесняват за своите спестявания и въобще за парите си по време на кризи и пандемия. Важно е да знаем, че за да можем да сме спокойни, трябва да разберем парите, а не да се учим от предходните кризи.

Всички кризи са различни, светът се променя след всяка една от тях и ако ние вземем за пример предходните, то е сигурно, че ще сме от тези 99% от хората, които ще претърпят загуби от кризата. Има подобни примери във войната и Франция е един от тях, ако се разгледат последните войни.

По време на Първата световна война французите се бият с красиви червени униформи и се присмиват на германците за техните сиви и безлични униформи. И по време на предишните Наполеонови войни те са воювали по подобен начин и сега мислели, че така е правилно. Малко по-късно осъзнават, че по този начин са лесни за откриване и обстрелване от врага. Затова те решават да променят униформата си, но това се случва след дадени много жертви.

Малко преди Втората световна война французите решават да се подготвят за нея и го правят, като се учат от Първата световна война. Решават, че ще има отново окопна война. Правят огромна защитна линия към Германия, разполагат цялата си войска там и започват да чакат. Германците обаче воюват по нов начин. Те хвърлят цялата сила в една точка, придвижват се с моторизирани дивизии, правят пробив и отиват дълбоко в тила на врага. Така успяват за няколко дена да превземат цяла Франция, въпреки че като армия и въоръжение французите не им отстъпват.

Същото се получава и с финансите на хората и техните инвестиции, защото те просто се готвят за предишната криза и се стремят да използват заучен модел, а не да разберат парите и техния принцип на работа. Затова дори в спокойни времена виждаме, че много малко хора са истински реално свободни.

За да разберем какво да правим с парите и инвестициите като цяло, е необходимо да се върнем към началото и да разберем какво всъщност са парите? За какво служат? Как да ги ползваме?

Първо и много важно условие за работа с парите е да разберем, че те са фикция. ТЕ НЕ СА РЕАЛНИ. Създадени са с цел по-добър контрол над населението и това се получава само ако ги приемем за реални. Парите са договорка между всички нас, че те струват толкова и толкова и че с тях можем да си закупим неща с такава полезност, каквато сме приели, че струват.

Всичко това важи в условия на излишък и спокойствие. Тогава всички сме доволни и спазваме споразумението. Също така знаем, че ако не сме доволни, ние нарушаваме споразумението. Пример са хората, които вземат кредит от банка или лихвар. Те са съгласни със споразумението, докато вземат парите и впоследствие, когато трябва да ги върнат, го нарушават, защото го смятат за нечестно (понеже им е трудно да се справят).

Всеки от нас е влизал в споразумения и когато е ставало неизгодно за нас, търсим начин как да излезем от обвързаността. От 1000 души познавам само по 1 или 2, които ще спазят споразумението, а няма да търсят начин как да докажат, че то е било неправилно или подвеждащо. Ще дам пример с глобите. Когато вземаме шофьорска книжка, ние се съгласяваме с правилата за движение по пътищата, но когато ни глобят, вече не сме съгласни, че сме нарушители.

Когато сключим брак, се споразумяваме да сме заедно в радост и тъга, но всеки може да си спомни как е било при него. Това ни качество да спазваме едно споразумение, докато ни е изгодно, прави така, че когато всичко е наред, споразумението за парите работи, но когато нещата станат зле, ние вкупом го нарушаваме.

Пример за това е паричната система в следвоенна Германия. Най-доброто платежно средство стават американските цигари. Когато хората загубят довери в парите, те ги заменят с нещо, което им е полезно и дефицитно в момента. След Втората световна война човешкият живот се е бил обезценил тотално и хората са живеели за някакво малко удоволствие. Цигарите са били едно такова удоволствие. Били са търсени и редки, затова заемат и ролята на парите.

Продължаваме с изконните човешки нужди. Нека си ги спомним. Имаме нужда от вода, храна, здраве, добра природа, свобода, дрехи, подслон, общност и възможност за развитие. Светът би бил много простичък, ако следвахме тези нужди. Парите щяха да бъдат много полезни, защото всеки щеше има толкова, колкото полезност е дал, и нямаше да се стреми към тях.

Тук вече се намесват човешките недостатъци, като алчност, мързел, властолюбие, егоизъм, лакомия, завист, страх и злоба. Много хора искат да имат нещо, въпреки че не го заслужават, и те използват паричната система, за да си го получат. 

Интересното е, че го правят, като използват парите като усилвател на недостатъците на други хора. Повечето хора са търкали билетче с цел да получат печалба, която не заслужават. Много работници осъзнават, че мамят работодателя си, като не извършват работата на 100%, но прибират заплатата на 100%.

Днешната финансова система е направена така, че да подлъже хората, че могат да имат повече пари, отколкото реално заслужават, и накрая организаторите на системата прибират всичко. Съвременната финансова система прилича много на огромни хазартни игри. Има много временни печеливши, но накрая печелят само организаторите на тази система. Не познавам човек да се е освободил, използвайки я. Хората, които са я създали и я контролират, използват така наречените „икономически цикли“, за да могат да ограбят други хора, които са успели да натрупат капитал.

Как го правят?

Първо чрез държавните и банковите институции те вземат заеми от хората, като им обещават или пенсия, или печалба. Натрупват огромни заеми и на хартия обикновените хора стават богати. Оборотът на пазара расте главно от заемите, които вземат големите играчи на пазара. Те дават работа на много малки фирми и на хора, които са доволни от положението. В един момент те намаляват количеството работа, което осигуряват, и фирмите започват да изпитват затруднение. Тогава големите институции поемат ролята на спасител на положението и казват, че трябва да се напечатат пари, с които да побутнат икономиката.

Естествено, малките фирми и наетите лица са „за“ това побутване, защото виждат как животът им се изплъзва. Печатането на пари обаче обезценява общата парична маса. И това, което се получава, е, че всички малки вложители, които са дали парите си в държавите, борсите, облигациите, ДЦК, всъщност губят своята стойност, а хората, които държат пари в брой или по сметка, губят своята договорена полезност. Лихвите, които получават, не стигат за покриване на обезценката.

Как управляващите системата никога не губят?

Отговорът е, че те влагат парите си винаги в активи. Те закупуват фабрики, те организират местата, където живеят хората с техните магазини, предприятия, хотели, места за отдих, училища, университети, болници, сервизи и други. Каква е цената на парите, тях не ги интересува, защото винаги хората си дават парите при тях.

Или те притежават източниците на стоки, услуги и места за живот, без които никой не може. Това винаги изпраща целия паричен поток при тях. Всичко това те го организират, като вземат парите от хората чрез своите банки, инвестиционни посредници, борси, пенсионни фондове и други. После, обезценявайки парите, връщат много по-малко, но всички производствени мощности и организации остават за тях, като вземат актуална цена за продуктите и услугите след поевтиняването на парите.

Така всички сме принудени да живеем в техните градове, да работим в техните предприятия (или сме подизпълнители към тях), купуваме техните стоки, мъчим се да ги настигнем в тяхната парична система (чрез която винаги ни грабят).

Продължаваме напред да разгледаме двата сценария за криза.

Първият е този, който нашето поколение познава. В който все още спазваме споразумението за парите и само ни ги обезценяват с определен процент (в последната криза с около 50%). Има и още един сценарий, който ние не сме виждали, но нашите баби и дядовци (на по-възрастните от нас) са видели. Военен сценарий. Тогава паричните системи спират да работят. Много хора си мислят, че златото има стойност тогава, но грешат. Във военен сценарий единственото, което има значение, са стоките, услугите, организациите и добрите места за живот.

Военният сценарий не е само при война, а е и при големи природни катаклизми, пандемии и други подобни. Нека разгледаме какво се случва при една шестмесечна блокада (по предварителни прогнози може да продължи повече от година). Хората в градовете си накупиха прекрасни жилища от по 50 –  60 кв. м (с общите площи по 70 – 80 кв. м) и разчитат на молове, заведения, дискотеки, фитнес зали, обществен живот, обществен транспорт да компенсират кутийката, в която живеят.

Забързани в работа, ходещи на почивка и разпускайки в клубове, не им е оставало време да се огледат, че живеят в затвор. Сега имат всичкото време на света да усетят притискащите ограничения на града. Всичко, с което са успели да компенсират смазващо малкото място за живот, няма да го има поне за година напред.

Нарушени са им снабдителните вериги. В града не можеш да си намериш или произведеш храна, а разчиташ 100% на снабдяването от магазините. Там си 100% зависим от доставчици. Хранителните стоки минават през 5 звена, преди да достигнат до крайния потребител. Това означава, че в условия на недостатъчност (каквото е военното положение или пандемията) ще започне да има недостиг на стоки от първа необходимост особено за крайния потребител (затова и хората се запасяват, без да осъзнават, че нямат толкова складово пространство в малките си жилища, за да съхраняват храна за една година).

Снабдяването на хората с храни може да стане както във военен режим – с купони. Дажбите се определят централно. Това прави цената на парите никаква или тук може да се случи както в Германия след Първата световна война – да се купува хляб с една ръчна количка, пълна с германски марки. Тогава на хората им е било по-лесно да облепят стените си с марки, отколкото с тапети. 

Същото се е случило и с СССР след революцията през 1917 година. Парите са станали хартийки без никаква стойност. В тези случаи добре е, че има други държави, които имат стабилни валути, защото животът там е останал нормален и споразуменията им са били валидни. Тогава можеш да си съхраняваш стойност в техните валути.

Сега ситуацията е друга. Пандемията е световна или всички споразумения се нарушават и парите ще служат само за подпалки. Същото важи и за биткойните и златото, защото, когато имаш нужда от продукти за храна и здраве, не виждаш ценност в спекула или бижута.

Дотук разгледахме проблемите на живота в града само от към хранително снабдяване, но нека видим и още аспекти от живота на града. Хората трябва да са затворени само в домовете си заради опасности от зараза. Няма движение, няма социален живот, няма природа. Постепенно това се отразява и на полиция и армия, които се демотивират. Нарастват бандите и престъпността от хора, които няма какво да губят или вече не издържат на карантината. Това още повече нарушава снабдителната верига и спокойствието на живота. Една година, ако продължи блокадата, животът си става по-зле от затвор. Какво ще можем да си купим с парите и кой ще ни го продаде в замяна за тях?

Хора, живели една година затвор в града, ще искат ли отново да живеят там? Дали ще се покачва цената на гаражите и ще има ли смисъл да си държим колите там, като няма къде да ги караме? Колко ще се сринат цените на недвижимите имоти в града? Ще се възстанови ли въобще някога градът в познатия му вид?

Дали градските ни имоти ще имат стойност? Това последната пандемия ли е? Може ли да има още по-страшни? При оредяването на населението какво ще ги правим апартаментите? Ако си отговорим на тези въпроси, ще видим, че градският имот губи стойност за години напред и там нашите пари (спестената ни продуктивност) губи стойност главоломно.

Важно е да осъзнаем, че парите не са реални, и да вярваме, че наличността ни от хартийки ни осигурява каквото и да е, е най-голямата заблуда на масите. Искаме ли да имаме бъдеще и нормален живот, ни трябва организация и инвестиция в активи с полза за хората в новата среда.

Ние работим в тази посока от много години и имаме решение какво трябва да се направи в този нов свят. Помисли дали ще действаш, или ще загубиш, чакайки. Във време на промяна само бързодействащите имат бъдеще.