Много хора усещат, че нещо не е наред, но не могат да определят какво точно. Една част от тях се борят да имат повече пари и в един момент, като постигнат целта си осъзнават, че това не е истинската причина да се чувстват празни. Други смятат, че, ако реализират повече сексуална контакти ще се почувстват по-добре. Но дори  и след стотици такива, те продължават да се чувстват още по-празни от преди. Трети вярват, че когато отидат да живеят в чужбина ще намерят нужния мир и хармония. Уви и това се оказва една голяма заблуда. Веднъж озовали се в чуждата страна, хората внезапно осъзнават, че там са по-скоро невидими сенки, а не личности – признати и значими в обществото.
Това, което липсва на хората е една сплотена общност и вяра в нейните сили и възможности.
Човек намира смисъл в живота си само, ако е заобколен от други хора.
Това са такива личности, с които той може да живее, да се бори, да създава, да пада, да става и дори да умре. Без общество човекът спира да бъде човек. Ако вярата му в другите изчезне, неговият живот се превръща в съществуване, а не в живеене.
Причината да се разрушава обществото е, че по този начин хората се управляват много лесно. Замислете се, ако на един човек му загинат децата и жената, ако загуби и другите си близки, той губи смисъла на  живота си. Става инертен, бездушен, може много лестно да служи на интересите на определени хора.
Същото се случва и когато загубиш своята общност. На теб спира да ти пука. Няма за какво да живееш и да се бориш! Търсиш най-малкото съпротивление. Ставаш бездушен, преследваш моментния интерес. Спираш да живееш, носиш се по течението. Хората около теб губят смисъл. Чувстваш се сам! Самотата е толкова голяма, че  на моменти изпитваш усещането, все едно си единствения останал човек във Вселената. Именно това е целта
на определена група хора. Те искат всички ние да се почувстваме самотни, да се носим по течението. Когато това се случи, ние ставаме като животни, които са загубили свободата си. Готови сме да продадем бъдещето
на света за всяка малка облага, която можем да получим.  Това ни прави управляеми и подчиняеми, и лесно можем да бъдем насочвани в посоката, която е изгодна за тази група хора.
Резултата от всичко това виждаме и чувстваме всеки ден. Възниква въпросът: Какво трябва да направим за да върнем човешкото в себе си?
Какви действия да предприемем, за да изпитаме отново емоция и да се превърнем в част от едно сплотено общество?
Да живеем дружен и изгарящ живот е не само наше право, но  и наш дълг към самите себе си и към обществото. Преди 2 000 години е имало подобен случай. Римската империя покорява целия ни познат свят. Хората губят
свободата си, спират да бъдат човеци. Губят щастието в дните си. Започват да живеят всеки за себе си, продават ближния си за дребни блага. Група хора, които  са подчинили целия свят, успяват да им отнемат настоящето и бъдещето, превръщат ги в бездушно стадо.
Тогава се появил Исус Христос, който е върнал вярата на хората. Направил го е като е сътворявал чудеса. Те  накарали човеците да повярват отново, че са хора. Исус Христос им припомнил, че са общност и смисъла на живота се корени в това да живеем заедно. Светът се променил и хората си върнали свободата. Станали отново човеци.
Днес ние също се  нуждаем от чудо, за да повярваме, че има хора около нас, за които си заслужава да живеем и да умрем. Нуждаем се  от това чудо повече отколкото се нуждаем от въздуха, който дишаме.
И чудото не закъсня. Случи се в България. При това то е сътворено не от един човек, а от хиляди българи. Чудото се нарича "Исторически парк".
Събирането на хиляди хора на едно място, които издигат монумент на своето минало е уникално постижение. То с пълно право може да бъде наречено истинско чудо, защото в днешния объркан свят, в загубилите своя суверинитет държави, думата общност се е превърнала в нещо лошо и нарицателно. А именно обикновените хора, сплотени и обединени успяха да сътворят Исторически парк със своите неуморни усилия, изпълващ душите им плам, умения и знания.
Чудото се случи и докосна сърцата на всички. В някой предизвика радост и умиление, в други дива ярост. Тези, които се разгневиха са хора повярвали, че трябва да продадат душата си за дребни награди.  Сега те се чувстват ощетени от загубата на своя дух и идентичност.
Чудото „Исторически парк“ ни показва нашата сила като общност. То ни примони, че българският дух е жив и способен да твори велики дела, които да останат във вечността. Всеки търсещ вече има своя дом, където може да открие себеподобни, да намери общност, да бъде заедно с истински българи.
Вчера говорих с българи от Волжка България, които от няколко седмици са района на "Исторически парк". Те споделиха, че тук са се почувствали у дома. Останали са очаровани от общността, която е създадена. Просълзиха
се, като споделяха, че за пръв път виждат много хора, които живеят заедно, познават се, интересуват се истински един от друг, помагат си и градят заедно чудеса. Казаха ми, че всеки българин от Волжка България
трябва да дойде тук, за да усети своите корени и да си спомни какво е да си син на великият български народ.
Чудото вече е факт и работи за всеки, който се е докоснал до него.
Споделяйте тази статия и помогнете на повече хора да научат за сътвореното от техните братя и сестри. Нека всеки, който е почувствал в сърцето си, че сме изградили фар на свободата, да се включи.
С помощта на всички родолюбиви българи и наши сънародници в страната и чужбина, може да направим така, че фарът да свети ярко не само за България, но и  да донесе светлина в живота на всички загубили вяра хора
по света.
Благодаря на всички отдадени хора, че ми позволиха да живея отново!

Ивелин Михайлов