Военнната, или пандемичната икономика, се подчинява на други правила. Има централен орган, който разпорежда какво трябва да се произвежда и колко да се произвежда като количество. Тя наподобява повече на комунистическата икономика, отколкото на капиталистическата. В нея парите не играят никаква роля, а играе роля планирането и организирането от страна на централната власт. 

Важно е да осъзнаем, че правилата на живота, по които сме свикнали да живеем, не важат през този период. Най-вероятно след неговото приключване и парите ще имат съвсем различна стойност. Можем да кажем, че е възможно това положение да играе ролята на рестарт за финансовата система, защото ще се наложи държавите да направят много разходи, без да имат приходи, и затова цената се плаща от общатата парична система, т.е. от нашите пари. 

Много е важно да не държим пари в наличност, а да ги вложим в актив, който ще бъде търсен след свършване на кризисното положение. Това е единственият начин да запазим парите си, а ако бъдем умни, да ги умножим многократно. 

Винаги след подобни кризисни ситуации имаме възможност от посредствени участници на пазара да станем водещи, но това е при условие, че действаме по време на кризата, а не чакаме да видим, накъде ще тръгнат нещата. Затова повтарям, че само и единствено инвестирането на парите СЕГА в актив, който ще работи добре СЛЕД периода на кризата, ще задържи и умножи нашите пари. 

Досега хората влагаха в много неща своите пари с цел да спечелят, но без да разбират има ли полза от тях и как работят въобще. Това доведе до създаването на безброй спекулативни инструменти, които когато установявахме, че не работят, просто се създаваха нови чудодейни инструменти. Ние се насочвахме към тях първо, за да спечелим, и второ, за да избием вече загубеното. Тези цикли се повтаряха постоянно и годините минаваха, без да видим някой да отбележи съществен напредък. Поради тази причина няма да разглеждаме тези възможности за инвестиция на нашите пари, а ще погледнем недвижимите имоти, защото едно от най-важните неща за човек е да живее на ПРАВИЛНОТО място. 

Започваме да разсъждаваме какво ще се случи с живота в града. Досега хората масово гледаха да се сдобият с жилище в големия град с надеждата, че там животът е по-хубав и има повече възможности. Кварталите растяха, но без да се устройват по-добре, а просто на всяко свободно място се дозастрояваше като кръпка, без да се мисли за подходяща инфраструктура и за нуждите на живущите на даденото място. Малко по малко се унищожиха зелените площи, изчезнаха паркоместата, броят на детските градини и училища е крайно недостатъчен и много хора са принудени да пътуват между половин и един час до дадено място, за да може да откарат или вземат децата си от детска градина или училище. Това доведе до много малък брой деца или никакъв, защото е трудно да се отглеждат - до два часа загуба на време за дете (ако са повече децата единият родител се занимава само с тях). Това доведе и до липсата на места, където децата да играят, което пък отново задължи родителите да ги водят на всякакви уроци само и само да не полудеят, затворени между четири стени вкъщи. 

Направиха се големи магазини за хранителни и домашни потреби, което доведе до задръстването им, като едно пазаруване от 5 минути стана един час. Преди години, когато изучавах икономиките по света, разбрах най-големия проблем на небостъргачите. Той е, че е много трудно да придвижиш хората нагоре-надолу. Колкото е по-голям небостъргачът, толкова повече време се губи човек да стигне до жилището си и да слезе обратно. Тоест големината задължително предизвиква транспортни проблеми за живеещите там. Същото се получи в големите градове с хипермаркетите и моловете. Да, имаш всичко на едно място, но времето да получиш малкото, от което имаш нужда, е в пъти по-голямо от времето, което ти е необходимо в едно по-малко населено място. 

Времето за пътуване до работа също е значително. Ние в България не измерваме правилно какво губим, отивайки на работа, защото гледаме километрите, а не времето, което губим. Понеже имаме 24 часа в деня и тях не можем да си ги купим, всъщност се оказва, че те са най-ценни. В някои държави измерват колко време е необходимо човек да отиде до работа, а не на колко километра е работата му. Застоелият начин на живот в града ни кара да отидем до спортната зала (само ако искаме да имаме някаква функционалност на тялото и на 40 години да не изглеждаме и да не се чувстваме все едно сме на 70 години), което е още една тапа и отнемане на време от  деня ни. 

Друг проблем в построените от нас градове се оказват паркоместата, защото в едно семейство се налага да се има по две коли, а при строителството се гледа да има повече жилищни клетки (за тях се плащат повече пари). Това води до огромен проблем (като време и пари) с паркирането. Сградите, които се строят, са без обща стилистика и с ниско качество на материалите. Използват се химии и пластмаси, които не само унищожават околната среда, но и предизвикват болести у живеещите в такива сгради. 

Градът се насища с клетки на мобилни оператори, електричество и всякакви електромагнитни полета, което повишава раковите заболявания и спада имунитета на хората. Въздухът е много замърсен и отново влошава здравето на живеещите в града. 

Психическото напрежение в съвременния град е огромно. Подобно на пилетата в пилчарниците, на свинете в свинарниците, на кравите в краварниците и хората в градовете трябва да бъдат ваксинирани, тъпкани с антибиотици, всякакви лекарства и добавки, за да могат да издържат в тази гъстота, стрес и напрежение. Това води до трайни проблеми, много прегаряния, депресии, нужда от мотивационни събития и семинари, посещения на спортни събития, дискотеки, почивки събота и неделя извън града и много други с цел поддържане на съществуване. Може да се каже, че днес хората в града са подобни на животните във фермата. Наблъскани на едно място и контролирани с цел производителността им да се повиши за сметка на тези, които управляват системата. 

Липсата на реален живот и нарастването на виртуалния живот (в следствие на липса на време) водят до една много лесна за контролиране тълпа, която вижда само това, което ѝ се пуска по “сериозните” информационни канали (които са собственост на собствениците на фермата за хора). За нея това е реалният свят.

Самият град и гъстотата на живеещите в него предизвикват пандемиите, когато лекарствата и средства за поддържане на живота на толкова хора на едно място се сринат или вече са станали неефективни. Знаем, че антибиотиците губят своята сила и бактериите стават все по-силни. Те добиват резистентност към сегашните лекарства и атакуват много по-яростно големите популации. Разпространението на вируси и бактерии в такава гъста среда е светкавично и води до масова смърт на живеещите в тях. 

В миналото чумните епидемии са изтривали до 90% от градските населения. Какво се случва с живеещите в града по време на пандемия? Първото нещо, което ще се случи, е да се изземат свободите на личността и да се предадат на управляващите държавата. После се започва строг контрол за минимално движение извън мястото на местоживеене - апартамента. Постепенно храните, лекарствата и стоките от първа необходимост ще се доставят от държавата или близки до държавата фирми с цел да няма спекулация и мародерства. Това прави наличните пари безсмислени, защото вида и количеството им също ще бъде определян от държавата и близки до нея фирми. 

По-широкия кръг стоки ще спрат да се произвеждат, защото тези производства ще създават възможност от заразяване на хора. Дори да ги има, те няма да са ни нужни. Защо ми е мотоциклет, след като не мога да излизам?! Няма да ми трябват и каска, ръкавици, гориво, гуми, масла, дрехи за мотоциклет. Защо ми е прическа, грим, педикюр, след като не мога да излизам и мога сам да си ги правя?! Защо са ми нови дрехи?! Да си ги разхождам в дома?! Общо взето наличните пари ще са ненужни и стоките безсмислени. 

Между 4 месеца и година хората ще трябва да си стоят в апартаментите и да гледат света през монитора или прозореца. Може да започне режим на тока, защото атомната централа има само определен брой хора, които могат да я управляват, а ако заболеят повече от 1/3 от тях, ще трябва да се спре, за да имаме сигурност. Тогава ще има и режим на тока. Човек ще стои в апартамента си и няма да излиза, защото ще чува линейки и ще гледа камиони с ковчези, които сноват из града. Когато има ток, човек и в  интернет ще вижда как умират хора в целия свят, а ако си позволи да излезе, вирусът дебне и него. 

След 5-6 месеца, стоейки в един и същи апартамент, повечето хора ще го намразят до безкрай. Най-голямото им желание ще е да могат да го напуснат и да отидат някъде, където да са свободни. Ще имат време да размислят върху живота си и как го живеят. Подобно на малките деца ще помнят болката, която са изживели, затворени и уплашени. Ще помнят, че да живееш в апартамент в града е равно на затвор, и при друга пандемия може да не оцелеят. 

Знаем, че от този вирус умират стари хора, а те са най-големите собственици на жилища в градовете. Ако, не дай си Боже, загинат повече такива люде, то ще се освободят и много празни жилища. Брокерите накупиха голям брой жилища за препродажба и други имотни акули направиха този гениален ход. Има стотици хиляди квадрати в строителство, дори се строи небостъргач. 

Повечето хора ще останат без работа в града, защото всичко ще трябва да започне отначало и наемодателите ще изпуснат високите наеми. Ще се принудят да пускат ниски наеми, което означава и ниски цени на жилищата. 

Туризмът в големите градове ще секне за няколко години, докато хората не повярват, че чумата е изчезнала. Ще започнат да търсят места на открито и с място за движение и свобода. Недвижимият имот в града е много трудна инвестиция за следващите поне 10 години.

Разбрахме какво не е добре и сега е време да видим кое има бъдеще. Бъдещето е в по-малки населени места, в които хората живеят в къщи с големи дворове, където има пълна уреденост и достъп до всичко необходимо за нормален живот. Населени места, в които хората се хранят с натурални храни, а не консервирани, канцерогенни боклуци. Места, в които децата могат да бъдат деца, а възрастните имат достатъчно свободно време, защото не го изкарват в трафика и по опашките за пазаруване. Селища, в които има единомислие на живеещите в тях и ги няма грубите селски прояви на хора, които смятат, че са над общността. Тези селища ще бъдат с много паркови пространства, места за паркиране, чист въздух, хубава храна, широки небеса, липса на вредни електромагнитни полета, хубави къщи и дейности, развиващи човека. 

Повечето хора ще си помислят: “Защо не са били сътворени досега?!“ Причината е, че за да се направи, се изисква много труд, време, усилия, финанси, перфектна организация, добри специалисти и често малко по-бавна печалба от предлаганата досега в градовете. Създаването на едно такова място отнема десетина години и повечето предприемачи не искат да чакат толкова, за да осребрят труда си. 

Също така съвременната финансова система е създадена така, че да не може да се финансира едно такова начинание освен от хората, които я управляват, но те управляват и градовете. Затова дори да е хрумнало на някого, на него би му било изключително трудно да осигури финансиране. Ако се започне да се популяризира такова начинание, то би било сринато в зародиша си от тези, които печелят от сегашната система. Те не искат тя да бъде заменена с нещо по-добро, защото това означава да загубят предимството си. 

Започването на нещо подобно е много, ама много трудна задача, но ако предположим, че има такова място, то можем да сме сигурни, че ще бъде като Рай в след пандемичната обстановка, защото унищожените от стоене хора в градовете ще бленуват да отидат да се възстановят някъде от преживяното. Също така хората с повече активи ще искат да имат собствена къща в подобно място, за да може в случай, че пандемията се повтори (а това е много вероятно) да имат място, където да са свободни и защитени. Цените на наем ще станат огромни, а цените на имотите в такива селища ще съхранят и многократно увеличат силата и полезността на нашите спестявания. 

Тук с радост можем да кажем, че от години работим по такъв проект и сме в много напреднала фаза на неговото развитие. Дори сме към края му. Всеки желаещ може да се свърже с нас и да го довършим заедно.