Много често хора близки до мен и не толкова близки са ме питали какво ще се случи с “Исторически парк” в новата реалност. Питат ме ще успее ли да изкара пари в условията на пандемия и как мисля да направя така, че той да бъде успешен сега. 

За да разберем неговата сила, е необходимо за миг да се откъснем от днешната ни реалност и да погледнем света отстрани. Да направим едно пътуване във времето и да разгледаме човешкия свят през годините на неговото съществуване. Така ще можем да уловим промяната, ако тя се случва сега, защото е ясно, че много малко хора улавят момента, когато нещо се променя в света, и тези, които успеят, са бъдещите водачи на новото време. 

Тръгваме още от създаването на човешкия свят. Пиша човешкия, защото светът е съществувал без хората и ще продължи да съществува и след нас. Силата ни винаги е била в организацията. Обединени в система, сме много по-силни, отколкото по единично. Винаги този, който е обединявал хората в система, е успявал да насочи огромна енергия в дадена посока. За съжаление в повечето случаи за собствена облага, но има и много, в които ползата е била за цялото общество. 

Всяка система си има начало и край, като нестабилността на системите идва от заложените грешки в даден момент. С нарастването им, грешките ги унищожават, защото те се явяват слабите звена в една нарастваща и натежаваща система. 

Първата човешка цивилизация се създава по нашите земи. Тя е една от най-дълго просъщесвувалите, като се предполага, че нейната продължителност е около 2000 години. Благодарение на обединението на хората и създадената система се е образувало голямо изобилие за онова време, което е направило хората лениви. Те са били доволни от резултата и не са смятали за нужно, че трябва да се развиват повече. Изоставили са воинските си умения и не са тренирали и развивали военния си строй и ред. Изобилието при тях е направило така, че да няма конфликти, но в един момент нещата са се променили. Дали заради климатични промени, или просто са дошли хора, които са нямали толкова блага като тях и просто са решили да им ги вземат - не знаем, но знаем, че тази цивилизация е приключила своето съществуване. 

Нека разгледаме какво означава да приключи една цивилизация. Знам, че повечето хора мислят, че идват едни хора и избиват други, но това не е така, защото досега, казвам досега понеже за първи път в човешката история това се променя (но това ще го разгледаме по-късно), хората винаги си били основен ресурс в нашата реалност. Организаторите на обществото използват силата на хората за собствена облага и когато падне една организация, идва друга, която използва същите тези хора за постигане на собствените си цели. Цивилизациите се движат от целите на управляващите, а не от целите на хората. Идвайки нова цивилизация или нов организационен ред, се получава така, че съществуващите хора, които са на ръководни позиции или биват избити и заменени от други, или се вливат в новата система и изпълняват разпорежданията на новите организатори. От това най-страдат обикновените хора, защото при идване на нова система има и нови желаещи за повече блага от новите организатори, или завоеватели, като тези, които ще изработят благата, са обикновенните хора от завоюваната цивилизация. 

И така продължаваме с падението на първата цивилизация, която пропада, заради минималистично мислене. Хората в нея са предпочели с минимум усилия да съществуват и са загубили правото си да съществуват в реда, който им е харесвал. След това те, техните деца и внуци са били инструмент за забогатяване и удовлетворяване на потребностите на организаторите на новата цивилизация. С развитието на човечеството управляващите се учат от грешките на предните и започват да стават все по-добри в контролирането на все по-големи групи хора. Създават се армия, тайни служби за вътрешен контрол, система за образование, която да учи различните групи хора на различни знания. Така се ограничава достъпа до знание за управлението и създаването на системи само за членове на кастата на управляващите. Например в древен Китай образованието е било забранено за обикновенните хора. Да четат и пишат са можели само представителите на управляващата каста. В Западна Европа положението е същото. Там освен за папската институция и само за някои крале образованието е било забранено за всички останали. Общо взето управляващите винаги се стремят да си пазят за тях системата на управление чрез различни похвати и инструменти. В годините те винаги стават по-добри. 

Въпреки това всяка система има начало и край, заради недобрите намерения на управляващите. Това залага грешки в системата, които я събарят в даден момент, и точно тук идва голямата възможност да се изгради нова система, която да бъде в полза на обикновенните хора, а не само на управляващите. Понеже една система не може да бъде добра за всички и тук ще поясня защо е важно да има система за различните хора. 

Няма универсална система, защото ние, хората, сме различни. В света има тарикати и създаващи хора. Ще разгледаме двата подвида. Създаващите хора извършват трудови дейности, с които създават блага. Те правят света по-добър (естествено света на хората), но за това те “жертват” часовете от живота си. Използвам думата “жертват” условно, защото не мисля, че е жертва, а дар, но за хората, които не разбират процеса си е огромна жертва. Създаващите хора са намерили дейност, която обичат и са станали добри в нея. Благодарение на труда и усилията, които вкарват, те получават прекрасен резултат, който е желан от мнозина. Тази група хора създава и благодарение на нея светът става по-добър. 

Втората група хора е на тарикатите. Те не обичат да работят (може би защото не са намерили нещо, което да им харесва), но обичат резултата, който създават работещите. В момента системата обединява и двата вида. Не винаги управляващите са от кастата на тарикатите. Има много управляващи, които са от създаващите хора, но системата е направена от тарикатите. И в тази система дори да попадне човек от създателите, след известно време или се променя, или я напуска. Виждаме хора, които от милионери или управляващи избират да бъдат отшелници. Отделят се от обществото и живеят един по-изолиран живот. Това е, защото не са успели да бъдат асимилирани от системата, но и не могат да съществуват в нея на управляващи позиции. 

Ако една система се направи за създаващите, то тя няма да е добра за тарикатите. В нея те няма да могат да преживяват, защото тя ще издига само създаващите и ще отпуска блага само за тях. Тук тарикатите ще трябва или да работят, или да умрат. В съвременното общество това ще се приеме за нехуманно, защото не приемаш човека такъв, какъвто е. Не трябва да забравяме обаче, че тя е измислена от тях, за да може да не бъдат дразнещи, а същевременно да прибират благата. И работата и смъртта за тях е неприемлива. Затова казвам, че системата не може да бъде добра за всички.

Обратното, ако има система (като сегашната), в която да е компромис и за двете страни, това означава, че тарикатите винаги ще вземат връх. Те имат време и са изобретателни как да получат благата, без да ги заслужават. Може би сегашната система още в нейния първи вид е била измислена от тарикатите и досега тя обслужва винаги техния интерес. 

С годините винаги се получава един проблем. Създателите усещат, че са обречени в тази система и започват да губят мотивация. Още повече, че един човек, който се е насочил в една посока на развитие, ако няма увереност, че системата е разработена за общо благо, в един момент се чувства предаден. Той е отделил целия си живот да прави това, в което е добър, а в един момент може да бъде жертван, т.е. трудът му да не води до нищо. Тогава той се демотивира. Ще дам един пример с лекарите. Те жертват живота си, трудят се по 12-16 часа на ден и виждат как системата е направена някой да взема крайния резултат от труда, а за тях остава работата, смъртта и болката, както и безсмислието да няма напредък в това, което правят. В един момент те се отказват да се борят с вятърни мелници, намалят темпото и се насочват към парите. Така те губят огъня в себе си, губят вяра в системата и не продължават напред в откриване на нови начини за съхранение на човешкият живот. 

Какво щеше да се случи в една система, която е създадена за създаващите? Там управляващите системата щяха да са насочени в бъдещето. Тяхната цел щеше да е да подпомагат лекарите в тяхната борба за съхранение на човешкият живот. Щяха да са насочили тяхното време, усилия и ресурси за навлизане в света за дълбокото познаване на човека, неговото тяло, причините да се разболява и начините да се лекува. Щяха да откриват все повече как функционира човешкото тяло и психика и да разнообразяват работата на лекарите. Така и едните, и другите ще виждат смисъл в работата си и светът ще се придвижва напред по-здрав, по-силен и по-смислен. 

Само влизането на един тарикат би унищожило всичко. Все едно да пуснем лисица в кокошарник. Изяжда ги всичките, без да мисли за утре. Затова казвам, че система за двата вида е невъзможна, и единствения начин да променим нещо в света е да успеем някъде да създадем система само за създаващите. Тогава ще видим и на какво са способни те обединени.

Да се върнем на историята. Има много моменти, в които цивилизациите се създават и рухват. Това се е случило с шумерската цивилизация, египетската, по-късно и с римската, като ние, българите, имаме съществена роля в историята точно във времето, когато се разпада римската цивилизация.

Как се разпада една цивилизация? Винаги е по един и същи начин. Хората, които живеят в тази система, загубват вяра в системата и тя спира да съществува. Няма значение колко армия, полиция, блага има в нея. Всичко се разпада, когато хората загубят вяра в нея. Тогава те спират да я защитават и да произвеждат ефективно в нея, което неизбежно води до нейния разпад. Външното завоюване винаги е последствие от вътрешния упадък. Ситуацията е подобна на вирус, който влиза в организма. Ако организмът е силен, вирусът не може да вирее, но ако организмът е слаб, той бива превзет от болестта. Така е и с цивилизациите - ако хората вярват, че системата е създадена за тяхно добро, те творят и се развиват в нея, и в същото време я защитават с цената на всичко. Загубят ли обаче вяра в нея, тя неизбежно се разпада и нищо не може да я спре. 

След като се разпадне системата настава хаос. Всеки мисли на индивидуално ниво и тук дори малките организирани групи вземат надмощие над обикновенните хора, които са си поотделно. И само в този момент на хаос може да се създаде нов ред. Виждам, че много хора се стремят да създават нов ред, докато стария още работи и хората му вярват, но това е невъзможно, както написах по-горе. Докато хората вярват в системата е невъзможно да се създаде нова система. Живеещите в системата са убедени, че тя е добра за тях и че те са извървели път в нейното създаване и съществуване, който им отрежда повече права и по-добър живот. Едва, когато разберат, че живеят в една илюзия, са склонни да се борят за нова, истинска система. Затова и единствените възможности за някаква промяна са само и единствено в изключително кратките моменти на рухване на старата система. За много хора това са адски времена, но за подготвените са кратките моменти на истинска възможност да се изгради нещо работещо за хората.

Точно в един такъв момент на разруха на старият ред и разпад на Римската империя се появяват и българите. Сриването на системата е предизвикало много безредици, мародерства и разруха в огромни части на света. Повечето хора са чакали да се върне старият ред и нещата да се оправят (нещо, което никога не може да стана), но ние, българите, сме решили да сложим ред в тази неорганизираност и сме станали велика сила в света. Неслучайно византийски хронист пише, че българите бяха народа, който получаваше всичко и хората сами се присъединяваха към тях, без да се налага да воюват. Причината е, че сме били носители на ред, който е бил добър за хората по онова време. Друг е въпросът, че явно в системата е влязъл някой тарикат и се е стигнало до падение на тогавашния ред и ново организиране на нов ред, който, за съжаление, е бил на грабителите (става въпрос за Османската империя), който се заменя в последствие от нов ред, пак на грабителите (европейските империи и САЩ).

И така до днес, когато отново сме в период на разпад на съществуващата система. Хората вече не вярват на никоя информация и никое правителство. Многото манипулации на общественното мнение доведоха до загуба на вяра, че управляващите действат и мислят в името на хората. Поради тази причина действията ни са - всеки за себе си - и никой не мисли за общото. Ако попитате хората от различните нации какви са техните идеали, ще видите, че най-важни са парите, а това показва липса на обща цел, мислене ден за ден, човек за човека. 

Досега хората загубиха доверие в управляващите, но сега с коронавирусната криза се видя, че те нищо не могат да направят в критична ситуация. Те нямат знания за реални катаклизми в обществото, а имат решения само за измислените от тях кризи, които се правят с цел да се ограбят хората. Всичките тези години, в които са управлявали, е нямало реален външен проблем и никога не сме разбирали, докъде води тази система и този начин на живот, но сега всички го видяха. Ако светът е създаден от едно стадо и шепа хора са запазили знанието за себе си, ние сме обречени. Ако парите са основна водеща цел, то всеки, който не ги произвежда, ще бъде жертва. Ако не се развиваме, като общност, не развиваме хората и не изградим система, в която можещите да бъдат и водещи, то ние ще бъдем изчеващ вид. Сега е краткият момент, в който може да се направи смяна на системата и реорганизация на човешкия вид.

Описах за цивилизациите и настоящетото и бъдещето на човека, но къде остава “Исторически парк”? Каква е ролята на един атракцион в цялата тази картина?

Досега хората вярваха, че са прекалено малки да променят нещо. Беше им втълпено, че само група избрани, богоподобни, имат знанието и качествата да вземат решения и да водят света. Поради тази причина те безропотно приемаха ролята на изпълняващи своята функция в света, но без реален глас и без възможност да го променят. “Исторически парк” е живо доказателство в противното. Той е първият и единствен подобен в целия свят. Доказателство за силата на обикновения човек. Монумент на силата на обединените от една идея хора. Той е доказателството, че обединени можем повече от малцината. Те не могат да сътворят подобни чудеса. Дори най-невярващият, когато го посети, усеща силата на системата от създаващи хора.

И така вече имаме ситуация (системата е рухнала), имаме и доказателство, че можем да сътворим един нов и по-добър свят. Остава само да действаме и да го изградим. Истината е една - ние живеем в прекрасни времена и никога не сме държали така съдбата в нашите ръце. Нека сътворим история и поведем човечеството по един нов път. Нека българите бъдат отново водачите, които ще поведат търсещите към мечтания живот и система!