В световната история всяка епоха си има начало и край. Няма случай, в който хората, съвременници на епохата, да са усещали кога идва нейният край. Причината за това е, че техният начин на мислене се е оформял съобразно изискванията на епохата и това е поглъщало цялото им внимание и мисли.

Когато един човек се стреми да се задържи на гребена на вълната, той влага всичките си усилия в това свое действие, затова пропуска събитията и сигналите, които подсказват настоящата промяна. След като настъпи променящото събитие (ще използвам названието Черен лебед, което дава Насим Талеб за непредвидено катастрофично събитие), 99,9% от хората заемат изчаквателна позиция, като се надяват да се върнат старите порядки.

Истината е, че след едно катастрофично събитие никога няма връщане към стария ред. Животът се променя безвъзвратно и в него започват да важат съвсем различни от досега познатите правила. Тези, които изчакват, продължават да го правят, докато не проумеят, че е минало много време и вече е почти невъзможно да настигнеш другите хора, действали през това време. Тогава изоставащите се отказват от борбата и заемат позиция на доизживяващи живота си хора.

Примерите за промяна са много и се случват все по-често. С напредването на интензитета на живот напредва и скоростта на Черните лебеди. Ще отправим ретроспективен поглед към дълбока древност, като започнем с праисторическите народи. В тези времена праисторическите хора са били малко и са се изхранвали с ловуване, докато един ден не открили земеделието. Ловците уважавали ловните територии на другите групи и почти не е имало стълкновения. Храната, която улавяли, им стигала за сравнително кратко време и не изкушавала другите групи за кражби.

Всичко това се променило в деня, в който било открито земеделието и хората започнали да се организират в по-големи групи. По-добре организираните започнали да натрупват запаси и да складират големи излишъци. Направили си по-добри селища за живот и се радвали на повече материални блага. Тези хора нямали добре изградени защитни съоръжения, защото просто до този момент не очаквали нападения от други хора. Големите излишъци обаче променили познатия начин на живот, като подтикнали по-бедните и по-безскрупулни групи да започнат да ограбват имащите.

Това било шокиращо за ограбените, но една част от тях вярвали, че всичко е временно, и чакали добрите стари времена на спокойно трупане на реколта. Грабителите обаче се почувствали удовлетворени от заграбеното и от лесния начин да се сдобият с нужното и решили да го правят отново и отново, като повлекли много други групи със себе си или им дали пример да правят същото.

От тук нататък миролюбивите произвеждащи имали два пътя пред себе си: или да се променят, или да робуват. Така възниква робовладелското общество, като поробени били именно чакащите хора. Всичко това продължило дълги години, като еволюцията на този строй била Римската империя. Хиляда години продължил имперският ред, докато не възникнало християнството, което допълнително подбудило и научило хората, че може да умрат, но не трябва да продължават да бъдат роби.

В този момент се разпаднал дотогава съществуващият строй, като християнството е описвано като чума от съвременните хронисти на съществуващия ред. Някои са чакали времената да се оправят, а други са направили нова столица на Римската империя, която развивала нов ред, вече основан върху християнството. Тези, които са останали в старата столица Рим и са чакали да се върнат старите времена, са били унищожени, а действащите в период на промяна са основали най-мощната империя за следващите 1000 години.

Следва развитие на нова религия, съчетаната с мощна асимилативна политика (мюсюлманството и еничарството), която действа като атомна бомба (Османската империя) в тогавашния свят и променя целия ред на човечеството. Мнозина решават да изчакат да отмине бурята и да се върнат старите порядки, а други решават да търсят нови пътища за развитие (защото дотогавашните били контролирани от османците) и изпращат кораби в нищото. Така се раждат великите империи – Португалската и Испанската. Няма смисъл да повтаряме, че тези, които са чакали, не са дочакали връщането на старите времена и са доживявали живота си като преживяващи, а не живеещи.

Следват години на доминация на испанско господство, докато дързък капитан – на име Франсис Дрейк – не променя начина на водене на морска война и така успява да даде начало на глобално завоюване на по-слабо развити народи и заграбване на техните богатства в полза на Англия. Чакащите да се върне испанският ред и Светата инквизиция са очаквали напразно до края на живота си. Отново на преден план са излезли действащите в тази обстановка хора.

Много интересен случай за чакащи и действащи е историята на братята Ротшилд. Първоначално те започват своя бизнес като поставени лица на ханауския херцог Вилхем. Те раздават пари на хора, на които самият той не може да вземе лихва. Срещу тази услуга вземали малка комисиона. Това продължило до Наполеоновите войни. Наполеон отнел всичко на Вилхем и разпоредил дълговете му занапред да бъдат изплащани на него. Цяла Европа била блокирана от армията му и никой не смеел да предприеме никакви действия. Докато всички стояли и чакали бурята да отмине, четирима от братята Ротшилд тръгнали с карета с двойно дъно и събрали всички пари на херцог Вилхем. Направили това срещу голям процент от парите и така станали много богати. Докато много хора чакали бурята да отмине, братята Ротшилд действали. Впоследствие се захванали да пренесат златото на Източноиндийската компания на сражаващия се на Иберийския полуостров херцог Уелингтън. Войските на Наполеон държали целия континент Европа и не давали на никого да направи доставката. Никоя личност или държава не се наели да пренесат това злато и предпочели да изчакат развоя на събитията. Братята Ротшилд отново решават да действат, а не да чакат. Най-малкият от тях, Якоб, отива в Париж и успява да убеди с хитрост френските власти, че искат да изкарат злато от Англия и така да направят страната по-слаба. Наполеон им помага, но министърът на полицията Фуше се усъмнява и започва да следи Якоб (който се нарича Джеймс). Въпреки това напрежение златото е доставено на херцог Уелингтън и това помага за последващата победа над Наполеон. Братята Ротшилд стават баснословно богати, а изчакващите поемат пътя към посредствеността.

Много по-късно подобна е историята на Адмънд Хамър. Успешен американски предприемач от средно ниво, който през 20-те години на 20. век отива и започва да прави бизнес в комунистическата СССР. Всички са се отдръпнали от тази страна заради комунизма и революцията. Всички предпочитат да изчакат освен Адмънд Хамър. В тези трудни, бедни и размирни времена той спомага да се осъществят доставки на лекарства, техника и провизии в СССР и натрупва баснословно богатство, както и огромни контакти. Докато всички са предпочитали да чакат, той предпочел да действа.

Първата световна война пренарежда картата на света и богатите хора. Тези, които чакали, са изхвърлени от борда, докато тези, които действали, натрупали огромни богатства. Втората световна война отново пренарежда картите и успяват само тези, които действали овреме. По време на разруха и бедност американците инвестират много милиарди да съживят Европа и Япония, вследствие на което стават господари на света.

След събитията през 1990 година пак имаше два вида хора в България – действащи и чакащи. Годините бяха мутренски, несигурни, преходни, което подтикна мнозинството да чакат и да видят какво ще стане. Една група хора реши да действа и днес виждаме резултата.

Сега е безпрецедентно време благодарение на световната пандемия, което пренарежда световната матрица и отново ще има два вида хора – чакащи и действащи. От кой вид ще бъдеш ти, който четеш тези редове, зависи само от теб. Ние имаме план, работим усилено по него и приветстваме с добре дошъл всеки действащ.