Днешната криза, породена от коронавирус, предизвиква много въпроси относно бъдещето на човечеството. Ще оцелеем ли при по-сериозни пандемии? Ще живеем ли цял живот в страх? Ще се налага ли често да бъдем затворници в малките си жилища в градовете и да разчитаме на храна и снабдяване със стоки от първа необходимост? Могат ли управляващите да се справят с всичко и животът да се върне в старото русло?

Тези въпроси се промъкват в главата на много хора и за разлика от тоталното безхаберие до този момент, дори и най-вярващият в системата започва да изпитва големи дози съмнение.  Нека започнем от това как е устроен животът сега. Населението по света все повече се запътва към градовете. Търсенето на нови жилища там вдига безумно цените на недвижимите имоти. Високите цени на имотите предизвикват търсачите на печалба да строят повече сгради, като се възползват от всеки свободен парцел без оглед на инфраструктура, гъстота на строителството, нужни паркоместа, училища, детски градини и пътищни артерии. Изсичат се дървета и се унищожават паркови пространства; увеличава се броят жилища, а се намаляват паркоместата и възможността на пътищата да поемат трафика. Липсата на централно планиране в градовете води до образуване на много “тапи” по пътищата и ужасно забавено движение по тях. Детските градини и училищата са предвидени за пъти по-малко население. Специфичното при тях е, че изискват освен сграден фонд и добре обучен персонал, който се създава и поддържа трудно. Печалбата е много по-малка в сравнение със строителство на нови жилищ. Затова и създаването на нови такива е с много по-бавни темпове от тези на новите жилища. 

В града обездвижването е голямо. Това предизвиква нужда от допълнително физическо натоварване и създаване на големи спортни центрове. В тях тренират много хора, които са на гъсто разположени един до друг и които пипат уредите веднага след други хора. Това води до лесно разпространение на зарази. 

Друго изобретение на модерния град са така наречените молове. Това са търговски центрове, които събират много хора на едно закрито място. Там в много голяма гъстота хората се хранят, пазаруват, развличат и социализират. Вентилацията е обща, гъстотата голяма, човекопотокът - огромен. Всяка зараза се разпространява с невиждана скорост, като за съжаление хората нямат голяма алтернатива за това къде да вършат нещата, за които е предвиден молът. 

Друго нещо, характерно за града, е градският транспорт, включващ автобуси, тролеи, метро, трамваи и таксита. Всички тези методи за придвижване събират много хора на едно място, което прави предаването на зарази задължително, докато човек се вози в тях. От друга страна пътищата не могат да поема всички тези хора, ако са с индивидуален транспорт, което означава или градски транспорт, или тотална блокада на движението. 

Децата също са затворници в тази среда. Те живеят в между 40 и 70 квадрата със семейството си. Липсват паркове, стадиони, природа, в които те могат да си играят свободно. По улиците трудно могат да карат колело или да се разхождат сами, защото има опасно движение и много престъпници, които биха им продали наркотици, привлекли в престъпни схеми, биха ги откраднали, изнасили, продали за органи, склонили ги към проституция и други подобни. Това прави децата затворници в малките кутийки и училищните стаи. 

За да осигурят някакво развлечение на децата си, някои родители ги водят на различни извънучилищни занимания. Има деца, които свирят, плуват, учат езици, играят в пиеси и много други неща. На тях това не им харесва, но следват амбицията на родителите си. Точно поради начина си на живот, децата са потенциални жертви на вируси и пандемии, но и без тях са може би най-голямата жертва на живота в града.

Какви са перспективите на съвременния работещ човек в града?

Това е интересен въпрос и си заслужава да си помислим върху него. Повечето хора отиват в големия град с желание за по-голям успех в живота. Вярват, че там има повече възможности, което като цяло е грешен подход. Под възможности се има предвид: “да успея със знанията и уменията които имам”. Тук е грешката. Има дефиниция за късмет и тя е - когато добрата подготовка срещне добрата възможност. 

Нека си припомним как е устроен животът в града. В момента там има управляваща класа, която е завзела всички ключови позиции. Те са изградили бизнес системите и допускат до тях само и единствено хора от тяхната среда. Всеки външен е назначаван като работещо магаре, което да свърши работата. С него се отнасят с уважение, но той винаги е от другата каста. Може да взема повече пари, може да кара хубава кола, може да има висока позиция, но той плаща за всичко това с времето си. Толкова е зает да извършва работата, че няма време за ново учене. 

Хората, които управляват системата в големия град, са изградили работеща система и чрез нея контролират всичко. Ключовата дума тук се нарича наследственост. Цялата система е пригодена да работи за техните деца. В нея има нужда от работещи, като има по-добре работещи и по-зле работещи. Има хора на ключови позиции, които могат да организират и зареждат работещите, но техните знания и умения се развиват само дотук. Системата се контролира и от другите участници в нея, които, защитавайки я, защитават и своите интереси, и на наследниците си. За да бъде допуснат някой в техните среди трябва да бъде изключителен, което е възможност 1 на 1 000 000. 

Работещите в системата на по-горни позиции виждат колко много звена функционират в нея и я защитават. Така се обезнадеждават, че могат да променят нещо, защото е необходимо да променят мисленето на хората, а то се случва само с такава мощна система като тази, но това означава да се изправиш срещу нея, а резултатът от тази борба е неясен. 

Хората на по-ниски нива в градовете се налага да работят или на две работи, или да работят извънредно на своята работа, за да могат да си покрият разходите (които са много по-високи в града). Между 12 и 16 часа на ден им минават в работа и път, което прави така, че не им остава време за развитие, обучение и личен живот. 

Според великият икономист Питър Дракър още от създаването си градът смалява човешката популация. Това е така, защото хората нямат време за личен живот и семейство. Развиват се спонтанните и кратки сексуални връзки, което прави така, че повечето хора остават без деца. Пак според него градът е убиец на общностите, като изключение прави само престъпната общност. Това води до невъзможност обикновенните хора да се организират и сменят работещата система, в която те са не по-различни от животните във фермата, като в случая всички те работят, за да може управляващата каста да живее охолно, без да се труди. 

За да е по-продуктивна човешката ферма, е нужно по-голяма концентрация на хора на едно място и по-малко време за мислене, както и по-високи разходи, за които да се борят. Това довежда до липса на време за мислене върху това какъв е смисълът на живота. Причината е, че цялото време е концентрирано в оцеляването. 

Медиите, които са собственост на управляващата каста, допринасят за чувството, че това е естественият ред на нещата и единственият правилен път, който съществува. От време на време се правят изкуствени кризи, оставят се да се развият мошенически схеми, както и престъпните среди с една единствена цел -  да може човешкото стадо да види колко е лошо, ако не го управляват от системата и как не може хората, или стадото, да се защитят сами. 

В съвременния град няма хора, които умират от глад, но и няма хора, които истински да живеят. Всичко вървеше в един порядък, на който не му се виждаше края до този момент. Светът се промени благодарение на коронавируса. За пръв път от много години има истинска криза, а не изкуствена. Ако в кризите, които се създаваха досега с цел да ограбят обикновенните хора, управляващите имаха всички инструменти да излязат от тях, когато поискат. Сега ситуацията е друга. Светът е изправен пред криза, която изисква истинска компетентност, мислещо общество, работеща здравна и научна система. Всичко това накуп може да използва научния напредък, за да се справи с проблема. 

Действителността обаче е друга. Благодарение на многото създавани изкуствени кризи хората са научени да чакат, а не да се борят заедно. Досега се създаваше впечатлението, че управляващите знаят всичко и единственото, което трябва да случи,  е само да ги изчакаме да оправят проблема. Хората са научени да чакат. Те не са развивани и сплотявани с цел да се справят с бъдещите трудности, защото това би ги накарало да осъзнаят безсмислието на системата, в която живеят. 

До този момент хората се подтикват към изпростяване, като най-голямата част от тяхното свободно време се заема от телевизия, социални мрежи, разлагащи развлечения, спортни събития, в които те са само зрители и много други подобни. В една такава система, в която обществото е възпитано да служи на управляващите, а не да еволюира, е ясно, че при истинска кризисна ситуация не може да се разчита на силата на хората, а само на уменията на управляващите. Те обаче не са влизали в реални ситуации до момента, които да засягат целия свят, а само в изкуствени такива, създадени от тях. Казано с други думи - ние не знаем дали те ще успеят да се справят и изходът от тази криза е неизвестен. 

Още по обезпокояващо е, че по техните реакции се вижда, че те не знаят какво трябва да направят. Извършват хаотични действия и разчитат на общия имунитет, който трябва да получим, при положение, че не се знае въобще какво представлява този вирус, дали не остава в човешкия организъм и не го убива по-късно, не се знае има ли въобще имунитет и колко време трае той, не се знае и какви други въздействия ще има върху нас впоследствие. Тиражира се информацията, че е опасен за възрастните и болните, което автоматично кара хората, които са по-млади, да вярват, че са защитени, и са склонни да приемат жертвите, защото мислят, че няма да са те. 

Тук има една стратегия на настройване на хората едни срещу други, като казват, че едните страдат заради другите. Това води до разделение и съучастие на тези, които са приели тезата. След като са съучастници впоследствие те няма да са негативно настроени срещу последващи пожертвани хора, защото вече веднъж са го направили. Много хора разчитат до максимум 5-6 месеца нещата да се оправят и животът да продължи постарому, но това е една огромна заблуда. 

Какво представляват пандемиите? Колко време продължават и кога спират? Това са въпроси, на които повечето хора нямат отговор и единственото, което знаят за тях, е от холивудските филми, където светът е в опасност и се появява един свръхчовек, който в последния момент намира решение, и всичко си тръгва постарому. Сега просто се чака на свръхгероите и свръхумовете да намерят магическото хапче и всичко да се нормализира. 

В реалния живот ситуацията е различна. Единственият начин да сме сигурни, че можем да се справим с тази пандемия, е да има ваксина или лекарство. И за двете са необходими минимум две години, за да се стартира тяхното производство. След това има нужда от много изследвания дали не причиняват повече вреди, отколкото да са полезни. Има много случаи на одобрени лекарства, които се оказват по-вредни от ползите, които имат. Дори са повече от тези, които са с повече ползи. Това означава, че първите, които ги приемат, ще играят ролята на многобройни експериментални мишки, върху които да се тестват ваксините и лекарствата. Тоест и след излизането на лекарство и ваксина няма да бъдем спокойни и животът няма да се върне в нормалните си нива.

За да разберем по-добре пандемиите е хубаво да научим повече за миналите такива. Последната голяма такава е от така наречения испански грип. Болестта се появява по време на Първата световна война. Тя започва януари 1918 година и продължава до декември 1920 година. Смъртността при него е много голяма и според някои източници достига до 10% от населението на света. Броят жертви варира между 17 и 130 милиона души, като е важно да отбележим, че не е водена точна статистика на жертвите заради войната и заради огромната смъртност от други болести. Възможно е да са били дори повече. 

Нека анализираме времето на разпространение на грипа - то е две години. Не седмици, не месеци, а години. В последствие има още вълни от неговото разпространение в различни части на света. В САЩ 28% от населението е било заразено от болестта и е имало много жертви. Историята ни показва, че там е имало места, където хората са били пощадени от болестта, и това са били местата, които са успели да се изолират. Пример в това отношение бил град Сиатъл, който предприема строги карантинни мерки и предпазва своите жители от смърт. 

Една от най-слабо засегнатите страни от “испанския грип” е Япония. Тя има само 0,4% смъртност заради добрата изолация. Тя е островна държава и успява да въведе строга карантина. Във френската колония Нова Каледония няма нито един смъртен случай заради мерките, които са въвели. Основния начин да се спасят хората е, като се изолират. 

Има и други пандемии в човешката история. Те се появяват циклично в период между 6 и 12 години, като някои продължават няколко века. Знам, че повечето хора си мислят, че лекарите ще намерят лекарство, но нека си припомним има ли лекарство за СПИН, рак, множествена склероза, аутизъм и много други, от които са заболели стотици милиони хора? Отговорът е НЕ. Учените не могат да намерят лекарство просто така. Повечето лекарства са намерени случайно, а не по поръчка. Това е факт и когато планираме живота си, е хубаво да вземем в предвид всичко това. 

Нека се върнем на чумните епидемии. Ще започнем с Юстиниановата чума, която започва през 541-ва година с циклични чумни епидемии и продължава до 750-а година. Европа губи около 60% от своето население в следствие на смъртност от нея. Константинопол, който е център на света по това време и град с над 1 000 000 жители, има моменти, когато губи до 90% от населението си. Винаги най-много жертви дават големите градове. Колкото е по-голяма гъстотата на населението, толкова по-голяма е смъртността и невъзможността да се реагира по какъвто и да е начин, защото е трудно да се направи споразумение между толкова много хора, които нямат обща цел. 

Следващата чумна епидемия започва през 1345-а година, като до 1351-а година причинява смъртта на близо 24 000 000 християни, като по това време населението на Европа е около 75 000 000. Епидемията се появява постоянно през 10-12 години и продължава до 16-ти век. През това време системно измират между 1/3 до 1/2 от хората, които живеят на този континент. 

Наблюдавайки всички чумни епидемии, виждаме една закономерност - те не изчезват за няколко седмици или месеци, появяват се циклично в продължение на векове, предават се най-лесно от движението на хората и най-голямата смъртност е на хората в градовете (за тях епидемиите са направо унищожителни).

Връщаме се на сегашната епидемия от коронавирус. Това, което вече знаем за нея, е, че няма имунитет, защото тя мутира, и има различни разновидности. Предава се и на животни, което означава, че дори да е изчезнала при хората, е много, ама много вероятно, да се появи отново чрез животните, и по-този начин да има нови вълни. Продължава да е най-опасна за хората в градовете, като единствената защита е тотална карантина. Хората, които имат добър имунитет, могат да се преборят с заболяването без проблеми. След като знаем всичко това вече можем да си направим някаква планировка за нашето бъдеще. 

Дали пандемията от коронавирус, или някоя друга, причинена от неправилния начин на живот на хората (високата концентрация на хора в градовете винаги предизвиква пандемии, отслабва имунитета и увеличава замърсяването на природата), или предизвикано от някой терорист, управляващ, който е сметнал, че в света няма нужда от толкова много хора, или просто регулация на населението от невидимите механизми на природата, е време да разберем, че бъдещите най-големи опасности пред съзидателния и щастлив човешки живот са именно пандемиите. Когато са наясно с това, мислещите хора си правят преосмисляне на живота и тръгват в посоката, която е правилна в момента, а не тази, която е била правилна досега. 

Ясно е, че градовете ще са съвременните затвори и техните предимства от близкото минало са останали завинаги в историята. Благодарение на съвременните технологии, никой човек не се нуждае от града, за да живее щастливо и да има удобства и социален живот. Градът е мъртъв и много хора, които приемат това, ще могат да продължат живота си, но още повече хора няма да приемат този факт, било поради големи инвестиции, които са направили там, било поради господстващото си положение в тази система или просто защото не обичат промяната. Вторият тип хора ще доживяват живота си със спомени за едно блестящо за тях минало. Виждаме милиарди пенсионери по света живеят така.

Какво можем да направим в създалата се сега ситуация? 

Това е мисленето на хора, които ще продължат своите гени в света. Знаем, че оцеляват не най-силните, умните или красивите, а най-приспособимите. Именно за тези хора пиша тази статия. Решението е живот на по-малки общности. Населени места с не повече от 1000 къщи, които са устроени с всичко необходимо за прекрасен живот, но и построени с много паркове, огромни градини за всяка къща, създадени услуги, които да развиват човека, а не да го унищожават. 

Ще дам пример за унищожението на човека в съвременния град. Там е центърът за разпространение на наркотици, нездравословни храни, безпринципен живот и всичко, което унищожаво човешкото в човека. Причината това да се случва е, че там няма общност и всеки си затваря очите за всичко редно и нередно. В тази гъстота хората могат да живеят и вредят, без да бъдат порицани от обществото (защото него го няма).

В малките населени места е обратното. Там се създават общности и проникването на всички тези вредни за човека дейности е немислимо. Общността отхвърля тези, които вредят на другите или на себе си и по този начин ги стимулира да бъдат една по-добра версия на себе си. Така се развиваме в реалния свят, а не във виртуалния. 

За тези населени места е важно да имат красива архитектура и да има стремеж да се развиват във вечността, а не като съвременното строителство - да се гони ниска цена и кратък живот на построеното. Мисленето за вечността развива много повече човека и предава един по-хубав свят на следващите поколения. Това мислене ще въздигне отново човека и ще му даде шанс в борбата с машините. Малко хора осъзнават, че техният живот има смисъл за управляващите само ако са полезни и една тяхна замяна от изкуствен интелект или роботи ще е пагубна за тяхното съществуване. 

Малките населени места отново могат да помогнат на хората да станат мислещи и обединени, като по този начин си осигуряват симсъл и автономност на съществуването. Тези места трябва да обединяват хората по тяхната цел на съществуването и така ще бъдат много по-продуктивни, както и хората в тях по-щастливи, защото ще живеят със себеподобни (нещо немислимо в днешните градове или села). 

Тук е важно да се отбележи, че преходът няма да е от градовете към селата или малките градове, а от всички съществуващи населени места към специално изградени населени места от общности. В тях не е необходимо просто да имаме жилище, а да имаме жилище и живот в полза на общността, което ще ни осигури и на нас един живот, в който всички около нас ще мислят за нас. 

Ние сме започнали изграждане на едно подобно място и сме отворени за прием на хора с нашето мислене. Всеки, който желае да стане част от този нови вид място за живеене, може да се свърже с мен или с консултант на Тогедър.